19min.bg

Недопустимо е да се променя необнародван или върнат с вето закон: Адвокатурата до КС

ВАдС сочи, че законодателният процес преминава през четири фази: законодателна инициатива, обсъждане на законопроекта, гласуване на закона и промулгация на закона. „Заключителната фаза, промулгацията на закона, представлява действие по удостоверяване на съществуването на закона и неговото привеждане в състояние, което го прави годен за изпълнение, поради което се явява част от същинския законодателен процес“, пише той в становището си.



И обяснява, че в нея Народното събрание си взаимодейства с президента. Именно той с указ обнародва приетите от парламента закони или ги връща за ново обсъждане. „Взаимодействието на Народното събрание с държавния глава в края на законодателния процес дава зададения от Конституцията специфичен облик на българския парламентаризъм, при който президентът, бидейки пряко избран от народа, играе съществената роля на властови балансьор и гарант срещу допускането на нормотворчески грешки, осъществявайки т.нар. “проверки и баланси” (checks and balances)“, изтъква ВАдС.



Адвокатурата сочи, че промулгацията на закона е заключителната фаза на парламентарния законодателен процес и без нея законът не може да влезе в сила и да произведе правно действие. Ако държавният глава наложи вето или още не е изпратил закона за обнародване, „Народното събрание не може с друг закон да внася промени в приетия акт преди публикуването му в „Държавен вестник“, защото той все още няма качеството на закон, годен да произведе правно действие“.



В становището си ВАдС излага цялата процедура по налагане на вето от президента и това, че Народното събрание няма право да откаже повторното обсъждане на закона, но и няма право да го промени извън процедурата, инициирана от държавния глава.



„Народното събрание не е оправомощено от Конституцията да обезсмисли процедурата по чл. 101 от Конституцията като с друг отделен закон отмени, измени или допълни закона, за който законодателният процес все още не е окончателно приключен и поради това е лишен от юридическа сила. Възприемането на такъв подход би било несъвместимо с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, защото създава дисбаланс в установените от основния закон властнически отношения между парламент и държавен глава, води до нормативна нестабилност, непредвидимост и несигурност“, заявява адвокатурата.



Тя сочи, че неслучайно Конституцията предвижда, че всички нормативни актове се обнародват. „Без обнародване законът не може да придобие юридическа сила, за да бъде съобразяван от своите адресати (по аргумент от чл. 5, ал. 5 от Конституцията). Затова законът, макар и приет на две гласувания, до момента на публикуването няма характера на краен акт на законодателната процедура, а само такива актове подлежат на отмяна, допълване или изменяне от Народното събрание“, пише в становището.