Неприличие!?

Приличие било да се допускат запалени боклуци да повредят магистрала, струваща милиони, но е и яйца по политици. Прилично било политици да наричат протестиращите „простаци“ и „лумпени“, но не е прилично някой от тях да те замери с домат (дори не развален). Както е прилично за блокираш София с едновременни ремонти на големи булеварди, но блокадата на едно лесно заобиколимо кръстовище не е.

Прилично било президентът да наблюдава случващото се пасивно, да мълчи и търпеливо да подписва всичко, което му предложат (я кандидатура за главен прокурор, я пореден лобистки закон, я направо нова конституция). Прилично било да се използва държавата за частни цели, но било неприлично президентът да си противопоставя на това. Прилично било също така „десните“ за подкрепят „десните“, защото… били десни. И не било прилично, ако си приличен гражданин да застанеш до друг като тебе, пък макар и „не-десен“, „ляв“ или каквото там го различава от тебе.

Прилично било да се съберат подозрителни агитки в подкрепа на главния прокурор, както и да се организират прокурорите на негово подчинение в подкрепяща национална акция. Прилично било и ГДБОП да нахлуят в дома на невинни, а после да се извинят с „навигацията“ (следващия път извинението ще е със Сибила ясновидката?).

Прилично било безропотно да приемаш груби обиди от своя партиен лидер, както и да напишеш на стената си във „Фейсбук“ се го обичаш. Както било прилично да се правиш, че нямали никакво значение „онова шкафче“ и „онази къща“. Защото било „частен живот“.

Прилично било също така да не говорим за неприлични неща като… сексуалното възпитание. Прилично било децата и юношите да научават за секса „правилните неща“ най-вече от улицата, но по-добре от Интернет – там е пълно с много „образователни“ материали. Но не било прилично да се учат от нещо, разработено от специалисти с опит.

Изобщо… Струва ми се, че в такава ситуация по-добрият избор е да бъдеш неприличен.