Няма пик, но проблем има

Няма данни вирулентността на коронавируса и инкубационния период да са се променили през последните две седмици. На какво се дължи тогава по-малкия от очаквания брой заразени?

1. Може да е защото повече от половината население вече е преболедувало и се е създала имунна бариера пред разпространението и предаването е станало 1:0,5. Въпреки оскъдните данни, с които разполагаме, е почти невероятно повече от 5% от населението да са прекарали инфекцията и да са имунизирани до сега. Според данните на лабораториите, изследващи антитела, те са между 1,5 и 4,5 %.
2. Може да е заради малкия брой тестове за антиген, които се правят. Със сигурност увеличеният им брой, ще покаже доста повече положителни резултати. Тъй като тестът за антитела е по-достоверен за общия брой на хората, които са се срещали с вируса, то той вероятно е от порядъка на 200-300-400 хиляди души.
3. Може да е заради мерките за социална изолация. Ефектът на блокадата върху епидемичния процес е точно такъв - забавя се разпространението на инфекцията.
Ще се върнем на това по-късно. Да видим сега какъв е темпът на нарастване. Това най-добре се илюстрира, когато изчислим скоростта на промяна.


Данните за последните 15 дни показват постоянен темп на нарастване. На графиката се вижда, че броят на заразените средно дневно нараства с 4-5 %, с малки девиации в рамките на половината от средните за периода. Независимо от това, че общият брой на заразените вероятно е значително по-голям (заради малкия брой тествани хора), то темпът на нарастване едва ли е различен, поради това, че има линейна зависимост между броя на хората със симптоми и такива без симптоми.
Изводите.
Увеличеният брой на потвърдените случаи се дължи на естественото развитие на епидемичния процес и зависи от броя на тестваните хора. Увеличението е в алгебрична, а не в геометрична прогресия.
Устойчивата тенденция на покачване на броя на заразените не дава основание да се твърди, че епидемията е в процес на „самоограничаване“.
Пик на заразата в епидемиологичния смисъл на думата не е имало. Наложените мерки за изолация ефективно са забавили темпа на разпространение на болестта. Заради ранното налагане на мерките за изолация обаче, броят на хората, които са се срещали с вируса е под 5% от населението. Това, че 95% от населението няма антитела срещу коронавируса, означава, че при разхлабване на мерките за социална изолация, може да последва епидемичен взрив. Това би бил възможно най-лошия сценарий – епидемичен взрив след два месеца на социална изолация и блокада на държавата.
Тази ситуация е резултат на лошо планиране. Извънредното положение беше наложено без изобщо да има епидемия и без да се мисли за това как ще се излезе от него.