19min.media

Нямаше да има скок на парното, ако не губехме 350 млн.лв. от азерски, за да плащаме за руски газ: Ил. Василев

овладяха и главния изпълнител – Консорциума Аркад. Тези плащания трябваше да се появяват в крайната сметка на проекта, съответно да бъдат оформени като дълг на БулгарТансГаз и погасявани. Тъй като проектът беше „стратегически“ и „мы за ценой не постоим“ (цената няма значение), се създаде блестяща среда за корупция „в особено големи размери“ и за скрито нарастване на цената, съответно на дълга по проекта.
Има и очевиден провал в разчетите за приходите от Турски поток, като се загатва за скрити дългове към Газекспорт, които тепърва ще обвързват следващи правителства и мениджмънт на оператора на газопреносната и транзитна мрежа за години напред, като ограничават възможностите за диверсификация.
Ако си спомняте ексминистър Теменужка Петкова омайваше аудиторията за ползите от Балкански поток с прогнозни приходи от 440 милиона лева през 2030 година, а в първите години по 230 милиона лева. Щели сме да вземем 9 милиарда за тридесет години експлоатация.
А реалността е проста – приходите се оказаха недостатъчни, за да покрият плащанията. Турски поток се забавя в България и не генерира прогнозните приходи, още повече че Газпром използва транзит през Румъния, за да доставя газ в Унгария и така лишава България от плащания.

Регулаторните одобрения за Балкански поток на национално равнище не са сигурни, защото КЕВР е дало разрешение за „разширение и модернизация на газопреносната система“, което е в неговите пълномощия, а излиза че си е чист транзитен газопровод, което е видно от изчезналата пътна карта, и сега няма как да одобри газопровод със сменен статут на „транзитен”, защото такива се регулират от ЕК. Ни напред, ни назад. Нещо и с приключването на строителството на Турски поток, работите „потънаха“ медийно.
Драмата около Булгаргаз също придобива трагикомични измерения. Трагични, защото всичко се плаща от българските потребители и данъкоплатец. Комични, защото проблемите са  домашни, сътворени от самите шефове на компанията.
От една страна стои управленската немощ на Булгаргаз да се възползва от двата договора за доставки на газ – руски и азерски, и да развие продажби в региона. При положение, че има договор за 1 млрд. куб. м 20 процента по-евтин газ, а взема за първите девет месеца на годината само 225 млн. куб. м. Разликата между цената на азерския газ и спот пазарите вече премина 200 долара за 1000 кубически метра. С други думи, Булгаргаз се лишава от едни потенциални допълнителни приходи между 250 и 350 милиона лева само за 2021 година, които могат да стабилизират компанията, или да намалят цената на природния газ за българските потребители (б.р. оттам на парното), или и двете. М.г. платихме на доставките на Газпром за цяла година „само“ $400 млн., а тази, както вървят нещата ще минем милиард.


Илиян Костадинов