Новите социални мерки: Безсмислени и затрудняващи възстановяването

3. Другите мерки

Отвъд тези две ключови мерки, другите са сравнително по-маловажни и някои изглеждат сравнително адекватни особено що се касаят свалянето на ДДС и разходите за здравния сектор конкретно. С оглед на завишената натовареност там, увеличение в разходите изглежда неизбежно. Разбира се, колко добре ще бъдат изразходвани допълнителни пари в здравната система е друг въпрос, с оглед на хроничните финансови проблем и злоупотреби вътре в нея. Но в момента сме в заварено положение и очевидно няма как тепърва да реформираме функционирането на здравеопазването, за да подсигурим по-качествено изразходване на средствата.

Друга мярка, която си струва да се спомене е субсидията от 35 евро на седалка за чуждестранен турист в самолет. Това просто едва ли ще има особен ефект. От субсидия няма особен смисъл когато няма туристи, конкретно чуждестранни. По-добре е да се помисли за допълнителни данъчни съкращения като свалянето на ДДС за сектора. Така поне със сигурност ще има финансов ефект, защото някакъв вътрешен туризъм в България все още има.
Какви трябва да са мерките?

Разочароващо е, че правителството продължава да не мисли за по-сериозно сваляне на данъците. Сваляне на корпоративния данък или ДДС (или вдигане на прага за регистрация) би стимулирало инвестициите, което е най-важното нещо в период на криза. Особено разочароващо е, че не се обсъжда вдигането на прага за регистрация по ДДС от 50 хил. на 250 хил. лв. при положение, че това дори беше предложено от коалиционните партньори ВМРО през април. Тази мярка би била особено полезна за най-малките предприятия в страната и със сигурност би спасила много от тях от фалит.

Защо не се помисли и за значително съкращаване и дори премахване на данъка върху неразпределената печалба, т.нар. „корпоративен данък“? Със сума от 2 млрд. лв., каквато е изразходена за гореспоменатите мерки, той може да се премахне без това да се отрази на бюджета. Приходите от корпоративния данък така или иначе са едва близо 2 млрд. лв. Премахването му би стимулирало инвестициите в страната, защото неразпределената печалба е тази печалба, която остава в предприятията, а не отива в джобовете на собствениците. Тоест, това е печалбата, която или се реинвестира, или се запазва като финансов буфер.

Тези мерки ги предложихме още през март месец, в самото начало на кризата. Уви, правителството изглежда все още не осъзнава, че най-сигурният начин да се подпомогне възстановяването на икономиката е чрез свиване на държавните разходи и съкращаване на данъците. В период на криза предприятията имат нужда от повече пространство да „дишат“ финансово. Държавният сектор функционира чрез източване на частен финансов ресурс. Както е казал Хайек, колкото повече държавата планира, толкова по-малко могат да планират останалите хора. Икономиката може да се възстанови и сама. Стига политиците да са достатъчно разумни да ѝ предоставят възможност да го направи.

Снимка: CANSTOCKPHOTO

Автор: Георги Вулджев