19min.media

Обама към Ердоган: Знаем, че финансирате джихадистите от Ал Нусра

Първоначалното мнение на Демпси след атаката на 21 август е, че американско нападение над Сирия – при положение че правителството на Асад наистина е отговорно за употребата на зарин – ще представлява военен гаф. Това каза източникът ми от разузнаването. Докладът от "Портън Даун" кара генералите да отидат при президента с още по-сериозно опасение: планираната от Белия дом атака ще се окаже неоправдан акт на агресия.


 


Всъщност именно генералите карат Обама да промени курса си.


 


Официалното обяснение на Белия дом за обръщането на посоката, оповестено пред журналистите, е, че, докато се разхождал из Розовата градина с Денис Макдоноу, президентът изведнъж решил да поиска одобрение за нападението от разединения Конгрес, с който е в конфликт от години.


 


Бивш висш служител на военния департамент ми каза, че Белият дом е дал друго обяснение на цивилните ръководители в Пентагона: бомбардировката е отложена, защото Близкият изток ще вдигне страшна пушилка, ако все пак атаката бъде осъществена.


 


Решението на президента да се обърне към Конгреса е разглеждано в Белия дом по думите на моя източник като повторение на гамбита на Джордж Буш-младши през есента на 2002 г. преди инвазията в Ирак.


 


„Когато стана ясно, че в Ирак няма оръжия за масово унищожение, Конгресът, който бе подкрепил войната в Ирак, и Белият дом споделиха вината и постоянно сочеха като причина грешките на разузнаването.


Така, ако сегашният Конгрес бе гласувал в подкрепа на удара, Белият дом можеше да играе и по двата начина: да удари Сирия с масирана атака и да подкрепи заявения ангажимент на президента да отстоява „червената линия“, но и да се скрие зад Конгреса, ако се окаже, че не сирийската армия стои зад химическата атака”.


 


Смяната на посоката изненадва дори демократите в Конгреса. През септември „Уолстрийт Джърнъл” пише, че три дни преди речта в Розовата градина Обама се обажда по телефона на Нанси Пелоси, водач на демократите, за да „преговорят възможните варианти“. По-късно тя споделя с колеги според „Уолстрийт Джърнъл”, че не е обсъждала с президента подлагането на гласуване на предстоящата бомбардировка.


 


Маневрата на Обама за получаване на одобрение от Конгреса бързо стига до задънена улица. „Конгресът нямаше да се съгласи тази тема просто да премине оттам – каза ми експертът от разузнаването. – Конгресът даде да се разбере, че за разлика от разрешението, дадено за войната в Ирак, този път ще се състоят обстоятелствени изслушвания.“