Оплакващи се родители – деца със зависимости и депресии
Нация от оплаквачи – сигурно сте чували и вие това определение за българите, което не може да се каже, че не е в голяма степен справедливо. Важно е на този фон да подчертаем какво причиняват психологически родители, които не спират да се вайкат на децата си. След което, както сега ще разберат, обвиняват същите тези деца в какво са се превърнали, насочвайки гнева, вместо към себе си, към държавата, училището, великите сили и други невинни. Ето лайфхак по темата!
Оплакващите се родители имат депресирани деца с повишен риск да се превърнат в алкохолици, наркомани, хазартаджии и други типове маниаци. Следващата стъпка в психическия им регрес е деградацията. Тоест, ефектът е подобен на всяка зависимост.
Непрестанна потиснатост и нужда от все по-голяма нужда от компенсации, а оттам развиване на психически проблеми, прерастващи в разстройства и накрая – в заболявания.
Много често като причина за оплакванията се цитира тежката икономическа ситуация. Психолозите дават чудесен пример за решаване на подобни поводи за създаване на травми в децата.
Известна е историята на американска самотна майка с 2 деца, която вместо пуйка за Деня на благодарността и Нова година, слагала за вечеря на този толкова важен в Щатите празник много по-харесваните като храна от хлапетата по принцип хот-дози или пици. Вместо да се чувстват потиснати, те се чувствали доволни, а освен това с времето започнали да се гордеят, че живеят по-интересно от другите. Не се чувстват бедни, а оригинални.
И нямат проблем. Още по-малко травма и трайни психологически проблеми. Освен, че се учат как не бива да се фиксираме върху проблема, а върху решението и да се оправят в сложни ситуации, без да се вайкат.
Друг психо проблем, който родителите създават на децата си и оправдават с цялостната ситуация в агресирано инфантилно общество, е честото повишаване на тон – крещене.
Психолозите наричат това тригер: създаване на проста логика у хлапетата в подобни семейства, които са почти 100% у нас. При крещящ баща/майка, когато се превърнат във възрастни, въпросните деца развиват две травмиращи причинно-следствани връзки.
Едната е, че крещенето е сила, а мълчанието е слабост. Всъщност е точно обратното.
Другата е, доброто (поведение, отношение, сърце) е слабост. Обратното е.
Само че възпитани по този начин, огромно количество хора развиват травми, а те се превръщат в неврози и самите възпроизвеждат този модел върху наследниците си, като така се психира и се инфантилизира цялото общество.
Как се решава такъв проблем?
С работа върху себе си. Първо, да спрем да възприемаме и възпроизвеждаме нечия индивидуална реакция като правило. Да си дадем сметка, че става въпрос просто за проблем на викащия, който не бива да ни засяга и да предизвиква насрещна агресия.
Трябва да обръщаме гръб на такива хора, да ги напускаме, а ако са твърде важни за нас, просто да поставяме граници в общуването, така че да им дадем да се разберат докъде могат да се простират, а какво не могат да си позволят да правят и как не могат да си позволят да се държат с нас.
Психолозите наричат този лайфхак – посттравматичен ръст.
По подобен начин трябва да се отнасяме и към травми, нанасяни ни от егоистини майки, които ни втълпяват: „Баща ти НИ остави”. Това много често води до сериозни психически проблеми на подобни деца и като възрастни. Всъщност, трябва да осъзнаваме грешката. И да отказваме да подчиняваме живота си на нея, като се свързваме с чужд проблем.
И още нещо, което родителите трябва веднъж - завинаги да разберат: според психолозите е НОРМАЛНО да има бунт срещу тях. Това е началото на индивидуализацията и сепарацията при оформяне на децата като самостоятелни и самостойни личности. Ако противостоят на това ЕСТЕСТВЕНО положение в края на детството и през периода на съзряване, което освен физическо е и психическо, те обричат наследниците си на психологически проблеми, за които самите родители предстои да платят. Как? Освен като нарастващо напрежение и обвинения в последващите години, и като възможни депресии и деградация, психологически проблеми и заболявания. Но също така и като икономическо и социално изключване на несамостоятелните им и спрели развитието си наследници.