19min.bg

Още 1 трлн. от К19 за милиардерите

Но реалният начин по който тази компания генерира печалби е като манипулативно класифицира работниците, които пазаруват и доставят тези продукти, като независими подизпълнители. Подобно на други компании с такъв модел като Uber и Lyft, това ѝ позволява да избегне отговорностите си към тези компании. Парите, по които Instacart, и оттам и Мехта са направили по време на пандемията не са единствено пари, които клиентите са платили за полезна услуга, но и пари, които компанията си е спестила от заплати и осигуровки за работниците, които реално са извършили услугата.



Сред десеторката милиардери в доклада на  IPS са и Джеф Безос от Amazon, чието богатство е нараснало със 70 млрд. долара, собствениците на Walmart – фамилията Уолстън, чието лично богатство се е увеличило с 48 млрд. долара, и Джон Тайсън от Tyson Foods, чието състояние е набъбнало с 600 млн. долара.



Всички тези компании плащат ниски заплати, не осигуряват социални и здравни пакети, мачкат синдикатите, отмъщават на служители, разгласили нелицеприятна информация, и спестяват разходи за сигурност, което създава опасни условия на труд. Всичко това се случва и в “нормални” времена. В условията на пандемия тяхната антиработническа политика става още по-изявена и вулгарна, както когато Amazon уволни и се опита да оклевети работника в склад Крис Смалс, който се опита да защити колегите си от заразяване, или когато мениджърите на Tyson са организирали залагания колко от служителите им ще хванат COVID-19. Търговската верига Walmart пък отказва да обезщети работниците си за опасните условия на труд, въпреки че те се намират “на първа линия” по време на смъртоносна пандемия.



Инвестиционните фондове Blackstone, Leonard Green & Partners, Cerberus Capital и Kohlberg Kravis Roberts & Co. също са посочени в доклада на IPS. Всички те притежават части от здравната инфраструктура в САЩ, и са увеличили личните богатства на своите собственици-милиардери и инвеститори по време на пандемията. Всички те са обвинявани и за налагането на бюджетни орязвания в здравната система, с което са увеличили печалбите си за сметка на пациентите и здравните работници.



Тези фирми могат да бъдат представяни като осигуряващи жизненоважни услуги във време на изпитания, поради което заслужават печалбите си. Милиардерите в управителните им съвети със сигурност предпочитат тази интерпретация. Но би било много по-разумно хората да настояват за достъпно, финансирано от данъците здравеопазване, което да третира здравната криза като мандат за защита на мнозинството, а не като възможност за обогатяване на малцина.



Един трилион долара биха били достатъчни за такава реформа. С тази сума биха могли в продължение на месеци да бъдат покривани заплатите на всички работници в САЩ на предкризисните нива. Вместо това те отидоха в личните касички на най-богатите хора в историята на света – докато опашките пред хранителните банки се простират с километри, болниците са препълнени, а мизерията поглъща милиони.