Остава ни вярата

      Понеже през последните дни ни отнемат правата и свободите, единственото, което ни остава е онова, което никой не може да вземе на човека – вярата. Хубава предвеликденска мъдрост, която получаваме, благодарение на глупавите български политици – както се казва, всяко зло – за добро. Една от основите на вярата е истината, че силният невинаги побеждава. Както властниците разпъват Исус, а той възкръсва от мъртвите, за да стане цар и на царете. Никак не е случайно, че тези дни британската кралица Елизабет II публикува в книгата си за своя 90-и рожден ден своята вяра, че Христос  е единственият истински крал. Когато го казва най-опитният монарх в Европа, всеки има над какво да се замисли.

А аз си го знам от 4-годишен и това е един от първите ми детски спомени. Беше пролетта на 1980 г. Независимо, че днес се говори, че по онова време преследвали някого, че ходел на църква, баща ми ме заведе в храм-паметника „Александър Невски” съвсем спокойно и никой не ни е притеснявал. Естествено, бях смаян от греещата тогава в пълния си блясък катедрала – великолепие, каквото не бях виждал преди. Питах тате каква е тази огромна къща. А той ми отвърна: „Това е домът на царя на всички царе”. Запомних тези думи и десет години по-късно, когато вече можех да осъзная, че съм вярващ човек, бях щастлив точно от тази моя първа среща с Господа. Среща в един прекрасен пролетен ден, не среща от отчаяние. Оттогава и досега, и в най-тежките моменти, когато се чувствам съвсем сам и даже нещастен, вярата е онова, което ме „изтегля за косата” и от най-дълбокото блато. И ми показва, че човек никога не е сам с вярата в сърцето.

Това пожелавам и на вас за Великден – желая ви вяра! И весели празници!

Автор: Борис Ангелов