Отбелязваме 187 г. от рождението на Васил Левски
Днес се навършват 187 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В цялата страна Апостола ще бъде почетен с различни тържества, а кулминацията е в родното му Карлово с тържествена заря.
В София днес всеки посетител на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" ще може да разгледа дигиталната версия на личния бележник на Васил Левски, писан през последните 2 години от живота му.
Карлово има своята уникалност като родно място на Васил Левски и тя не се ограничава само с неговия роден дом. Естествено е градът да има най-голям потенциал за съхраняване на места, свързани с живота на Апостола.
Оползотворен ли e обаче този потенциал през годините? Най-пълното досега проучване на архитектурно-историческите обекти и места в Карлово, свързани с Васил Левски, е направено по повод 150-годишнината от неговото рождение от д-р Стоян Кичев - директор на Градски исторически музей - Карлово.
Когато реализира своето изследване през 1986-1987 г., той проучва задълбочено по документи, публикации, спомени и снимки 39 съществуващи тогава паметни места
за Апостола в Карлово и 27 вече унищожени.
Събира подробна информация за къщи, църкви, ханове, чешми, улички в стария град, които пазят спомена за Апостола. Някои от тях са съхранени и днес, за други само паметен знак напомня за Левски и неговата апостолска дейност, за трети - няма и следа, освен по страниците на книги, вестници и списания, на непубликувани проучвания.
В тази изложба са показани 36 от оригиналните табла на д-р Стоян Кичев за съществуващите през 1987 г. обекти. От тях са запазени 26. В добро състояние са 17. Занемарени или полуразрушени са 9, а 10 вече не съществуват.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения).
След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става дякон.
Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия". Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее", припомня БГНЕС.
Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен край град София на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес.
"Нашата работа зависи от нашите собствени усилия", "Народната работа стои над всичко", "Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си". Това са само част от написаните мисли на Апостола на свободата Васил Левски.