Оценката на БСП за европредседателството – добра организация със слабо съдържание
Председателството беше еднопартийно мероприятие, PR в лична изгода на премира. Това е оценката, която Изпълнителното бюро на БСП даде на завършилото българско председателство на Съвета на ЕС. Тя бе приета на заседание на бюрото, а на пресконференция пред медиите я представи лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Нинова обясни, че, за да дадат оценка на завършилото Българско председателство от ИБ първо са изчакали да мине и срещата от формата "16 плюс 1" на Китай и 16 държави от Източна Европа, проведена в София. Социалистите са стъпили върху документа за целите на председателството, приет от Народното събрание и са направили анализ на това кое от заложеното е постигнато и кое - не е.
"Ние решихме да направим обективна оценка, която стъпва не на емоции, политически пристрастия и целенасочено негативно отношение към председателството, а обективно, което да стъпи на документи. Основавахме се на най-важния документ в парламентарната република – решение на Народното събрание, с което се прие проектът на програма на председателството и в който са записани най-важните неща", се посочва в анализа. По-нататък четем:
"Трите ключови думи на председателството бяха трите „К“ – консенсус, конкурентоспособност и кохезия и девизът беше „Съединението прави силата“. Нашата оценка е: добра организация със слабо съдържание. Красива, но празна опаковка. Вместо лидерство и водачество на Европа, еднопартийно занимание, което доведе и до отстъпление от европейски ценности и права на европейски граждани.
Първият приоритет – консенсус. По-разделен от сега и от председателството на България, ЕС никога не е бил. Вместо съгласие и единодушие, се получиха допълнителни различия и разломи между и отделни държави по различни оси – Западна срещу Източна Европа, големи срещу малки, гранични държави срещу държави във вътрешността на Европа, като се стигна включително и до противоречия в рамките на едно правителство- между отделни партии, между отделни министри – знаете какво се случи в Германия. България не можа да бъде онзи лидер, който да осигури съгласието, консенсуса по ключовите за Европа въпроси, а напротив. В България председателството беше превърнато в еднопартийно мероприятие. Има решение на Народното събрание – министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка, правителството да докладва резултатите от заседанието на ЕС, но за всички е ясно, че това не се случи. Българското правителството не можа да осигури институционално единство и подкрепа на председателството. В парламента – нищо, президентът беше изолиран, неправителственият сектор не беше ангажиран, съдебната власт не беше ангажирана по дискусиите за корупция и трансгранична престъпност, т.нар. Съвет на мъдреците не беше поканен.