Отмяната на наредбата за образованието по право е откровен властови произвол

в много по-голяма степен зависи от необходимото осъвременяване на задължителното и избираемото учебно съдържание, от въвеждането на по-тясна специализация в обучението и създаването на специализирани магистърски програми по право, от методите на преподаване и изпитване, от тясното свързване на обучението със съдебната практика. Все проблеми, на които наредбата от 2017 г. даваше решения. Преодоляването на тенденцията на ерозиране на юридическото образование предполага също въвеждането на ред на същински единен държавен изпит, който гарантира, че във всички юридически факултети се прилага еднакъв стандарт за качество на изхода на обучителния процес и че хората, които излизат с дипломна на юрист от тези факултети, наистина има защо да я притежават. (Всички тези проблеми на правното образование не са от вчера)

Какво представлява отменената наредба

През последните 20 години бяха правени няколко опита за по-значими промени и модернизиране на нормативната уредба на обучението по право, но до конкретен краен резултат достигна единствено инициативата, предприета от министъра на правосъдието Христо Иванов, продължена от Екатерина Захариева и завършена по време на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков. Наредбата, приета през 2017 г., е плод на няколкогодишен работен процес, осъществен при зачитане на всички възможни изисквания за откритост, диалогичност и широко участие на заинтересованите субекти в изработването на приетите нормативни разрешения. За разлика от сегашната процедура по отмяната ѝ, прокарана практически на тъмно и в разрез с изискванията на Закона за нормативните актове. Тази наредба със сигурност не дава идеалните решения на проблемите, които се очертават в юридическото образование у нас, но адресира един много широк кръг от дефицити на обучението по право и е продукт на възможния легитимен компромис между различните субекти, виждания и интереси, които се явяват определящи фактори за настоящото състояние и за възможните посоки на развитие на българското юридическо образование.

Отменената наредба даваше отговор и на въпроса необходима ли е промяна на условията на прием в юридическите факултети. Като оставим настрани обективните проблеми, създадени от пандемията от COVID-19, и готовността на висшите училища да провеждат дистанционни изпити чрез използване на нови комуникации и технологии, трябва да се признае, че действително приемът в юридическите факултети е едно от слабите места на досега действалия модел на юридическо образование. Въпреки че има своите достойнства и е част от гарантирането на определено добро ниво на обучаемите студенти и предпоставка за престижа на специалността, приемът чрез писмени изпити по история на България и български език и литература до голяма степен е надминат от времето и трябва да бъде преосмислен. Този формат на прием е свързан и с един остарял модел на средно и висше образование, който почива на наизустяване на "едната права вяра" от "канонично евангелие" и води до автоматизъм в прилагането формираните познания. При една голяма част от обучаемите това съответно не позволява да се развие пълноценно аналитично мислене и способност за справяне с различни възникващи в практиката ситуации, които не се вписват в наизустените познания и механизираното прилагане на абстрактни теоретични конструкции от учебника на преподавателя X, ритуално произнесени като шедьовър на поетичното изкуство по време на изпит. Наред с това обективността изисква да се признае, че приемните изпити се прилагат с немалка степен на гъвкавост в различните висши училища, като в класическия си формат и тежест те съществуват единствено в Софийския университет и още някои от държавните университети. Поради тези причини в новата наредба за специалност "Право" беше предвидено, че студентите се приемат чрез писмени конкурсни изпити, които проверяват нивото на владеене на български книжовен език, хуманитарната култура и аналитичните способности на кандидатите. Конкретният формат на изпитите съответно бе предоставено да се определи от отделните университети в рамките на тяхната академична автономия.

Реформата в обучението по право обаче, оказва се, няма да се случи, а развитието на юридическото образование ще се осъществява съобразно "вечната" наредба, приета през 1996 г., няколко години след падането на комунистическия тоталитарен режим, отразяваща модел на обучение, отдавна изживял времето си. Поради некомпетентност или умисъл, решението на Министерския съвет обаче ни вкарва в поле на плаващи пясъци. Въпреки че сме изправени пред хипотеза на промяна на подзаконова нормативна уредба и на заместването ѝ с друга нормативна уредба, няма нито публично обявени намерения, нито открит процес на обществени консултации с различните заинтересовани субекти. Няма предварително оповестен проект за акт на Министерския съвет, няма и проведено обществено обсъждане на такъв проект. Можем само да гадаем какви са действителните съображения, които диктуват извършеното от министерски екип на "Славянска" №1. Със сигурност обаче отмяната на новата наредба за обучението по право е направена в разрез с изискванията на Закона за нормативните актове и може да бъде атакувана в съда, като последиците от една евентуална отмяна са непредвидими с оглед на започналия междувременно прием на студенти без писмен приемен изпит.

В заключение, разигралият се сюжет с отмяната на Наредбата за единните държавни изисквания за специалност "Право" не може да бъде определен по друг начин освен като откровен акт на властов произвол от страна на министъра на правосъдието и на Министерския съвет, при това с особено фрапиращ предмет. Да промениш нормативната уредба за обучение по право в разрез с действащото законодателство е особена форма на гавра с очакването, че ако не днес, то поне в един следващ момент България може да бъде наистина правова държава. Със зачеркването на работата на много хора, положена в продължение на няколко години, при спазване на всички възможни изисквания за легитимно и качествено нормотворчество, действащият екип на Министерството на правосъдието и в по-широк план - настоящото управление, само потвърждават за пореден път, че не са способни да решават адекватно и в съответствие с най-прости изисквания за обективност, рационалност, прозрачност и устойчивост какъвто и да е проблем. Какви фактори и интереси диктуват подобно решение на управленски произвол е отделен въпрос, но това със сигурност няма как да бъде стремежът за преодоляване на дефицитите на юридическото образование и за пресичане на тенденцията на девалвация на юридическата професия у нас.
 

Източник: Капитал