Пан-европейски отговор на пандемията: Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБанка

от Европейската инвестиционна банка и чрез него се очаква да бъдат привлечени до 200 млрд. евро под формата на инвестиции. В основната на тези планове е отпускането на заеми за местни банки, които да предоставят новата възможност за ликвидност на малки и средни предприятия и така да им помогнат да оцелеят, дори и когато паричният поток намалее поради кризата.

Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд си сътрудничат с повечето водещи банки в България, а за да могат българските  дружества да получат достъп до тези средства, те трябва да се обърнат към местните банки посредници.

Наред с това, ЕИБ осигурява подкрепа на здравния сектор чрез бързи заеми за разработване и производство на ваксина; помощ за държавите членки за спешно необходима инфраструктура и оборудване. Също така, неразплатени средства по вече отпуснати заеми се пренасочват за борбата с коронавируса.

От първата сделка в България през 1992 г. досега, ЕИБ е предоставила на страната 5,5 млрд. евро. Помощта от Европейската инвестиционна банка включва 1,8 млрд. евро за малки и средни предприятия, които са изложени на най-висок риск по време на сегашната криза. Към момента Европейският инвестиционен фонд, който е специализиран в подкрепата на малки компании, е финансирал 10 000 български дружества.

Европа знае как да реагира на кризи. Най-новата голяма програма на Европейската инвестиционна банка е чудесен пример в това отношение. Спешните мерки бяха в центъра на нейната дейност през изминалите пет години по линия на „Плана Юнкер“ - новаторски отговор на финансовата криза, благодарение на който е одобрено финансиране на стойност 546 млн. евро за български проекти. Само за изминалата година това включва заем в размер от 65 млн. евро за КЦМ АД, български производител на олово и цинк, чиято продукция се очаква да нарасне с 25 %. Сега можем да приспособим „Плана Юнкер“ като