"Първият и единствен". Как Петър Илиев е "печелил дела срещу Конституционния съд"

на вътрешните работи в кабинета на БСП и ДПС начело с Пламен Орешарски (2013-2014), но беше оттеглен ден по-късно. Причина за това стана изнесеният от "Капитал" факт, че през 1995 г. Иванов е бил управител на шуменския клон на бившата силова групировка СИК.
Какво прави Конституционният съд

Обстоятелството, че Илиев е постигнал успех по това конституционно дело, е безспорно. КС действително се произнесе в полза на Иванов по-късно през 2013 г. Не такава обаче е ситуацията с твърдението на Тошко Йорданов, че адвокатът е "един от малкото хора в тая страна, които са печелили дела срещу Конституционния съд".

Конституционалисти коментираха пред Свободна Европа, че по същество това изявление представлява "правен нонсенс". Причината е, че КС е институцията, която дава задължителни тълкувания на основния закон, установява противоконституционност на закони и други актове на парламента и президента.

Освен това е единственият орган, който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво, както и да разглежда процедура по импийчмънт срещу държавния глава и заместника му.

Останалите му функции са свързани с произнасяне за съответствие между Конституцията и международни договори и спогодби, сключени от България, както и по допустимостта на политически партии и сдружения. В този смисъл в правния мир не съществува възможност някой да спечели дело "срещу" КС.

От друга страна присъствието на адвокат на заседание по конституционно дело наистина е възможно, но в много редки случаи. Причината обаче не се крие в липсата на достатъчно други специалисти по конституционно право в България, а в обстоятелството, че огромната част от разглежданите от КС дела се решават на закрити заседания. При тях нито законът, нито правилникът за работата на тази институция предвиждат възможност за присъствие на процесуален представител.

Такава има само в случаите, когато конституционалистите се занимават с импийчмънт на президента или с казуси, свързани с избори или несъвместимост за упражняване на дадена държавна служба.

В нито един от тези случаи обаче не става въпрос за дела "срещу" КС, а за производства, образувани от съда по искане на народни представители, например. В случая с Иванов искането за обявяване на несъвместимост със статута му на депутат беше внесено от негови колеги от ГЕРБ. Това се случи, след като той беше оттеглен като зам.-министър на вътрешните работи със заповед на тогавашния премиер Пламен Орешарски.

Как се разви случаят с Иван Иванов

Иван Иванов беше избран за депутат от БСП през май 2013 г. от листата на социалистите в Шумен. На 18 юни същата година Орешарски го назначи със своя заповед за зам.-министър на вътрешните работи в оглавеното тогава от Цветлин Йовчев МВР. На следващият ден, 19 юни 2013 г., Иванов беше оттеглен от поста с нова премиерска заповед. След това той продължи да се появява в парламента в качеството си на депутат.

Това провокира 48 народни представители от ГЕРБ да внесат искане за обявяване на неговата несъвместимост. Доводът им беше, че само министрите имат право да запазят депутатския си мандат след евентуалното си излизане от изпълнителната власт.

На 10 октомври 2013 г. Иванов се яви в Конституционния съд, придружаван от адвокат Петър Илиев. Пред конституционалистите двамата развиха тезата, че тогавашният депутат от БСП не е изпаднал в положение на несъвместимост, защото е бил оттеглен от зам.-министерския си пост още преди да встъпи в длъжност в МВР.

Видно от решението на КС по казуса, Иванов е заявил пред КС, че "е бил назначен за заместник-министър на вътрешните работи без негово знание и съгласие, няма представа по какъв начин автобиографията му се е озовала в Министерския съвет (МС), не е встъпвал в длъжност, не е подавал оставка и не знае на какво основание и по каква процедура е бил освободен".

Тезата му се подкрепя от изисканите по случая документи от МС и МВР, сред които няма подписан от него протокол за встъпване в длъжност в министерството. Затова и Конституционният съд приема решение в негова полза.

"Акт за встъпване в длъжност не е бил съставян, респективно не е бил подписван от г-н Иванов. На тази доказателствена основа може да се направи единственият възможен правен извод, а именно, че е налице една започнала, но незавършена процедура по назначаването му на държавна служба в сферата на изпълнителната власт. Поради това липсва основание да се приеме, че такава е била изпълнявана от народния представител Иван Валентинов Иванов, а също, че това е довело до възникване на претендираната конституционна несъвместимост", се казва в решението на КС по казуса от 22 октомври 2013 г.

Казано накратко, съдиите приемат за достоверна тезата на Иванов и адвоката му Петър Илиев, че депутатът изобщо не е разбрал, че ще бъде назначен за зам.-министър, не е давал съгласие за това и, след като не е встъпвал официално в тази длъжност, може да продължи да бъде депутат. Това решение обаче не означава, че Петър Илиев е спечелил дело "срещу" КС, а че просто е помогнал за отхвърлянето на искането на депутатите от ГЕРБ.

Източник: Свободна Европа