Пеевски погна руските инвестиции
Депутатът Делян Пеевски, санкциониран по закона Магнитски, и негови колеги от ДПС изненадаха правителството със законопроект, който предвижда завишен контрол над руските инвестиции. Пеевски, заедно с Мустафа Карадайъ, Станислав Атанасов, Петър Чобанов (финансов министър от кабинета "Орешарски"), Хамид Хамид и Халил Летифов в края на юни са внесли промяна в Закона за насърчаване на инвестициите.
На практика депутатът-бизнесмен за пръв път e вносител на законопроект само в комбинация от негови съпартийци, досега са предлагали промени заедно с колеги от управляващата коалиция - "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ. Де факто предложенията са за мерки в ограничаването на инвестиции, когато те са чуждестранни - от физически и юридически лица извън Европейския съюз.
Какво се предвижда?
Според мотивите на вносителите целта е българската икономика в частност и Европейският съюз като цяло да бъдат предпазени от инвестиции с „корозивен капитал“. Тоест, инвестиции или придобивания, които имат потенциал да навредят на националната сигурност или обществения ред в България, на сигурността на евроатлантическите ни партньори. Обхватът на инвестициите, за които се променя регламентът, са в критичната инфраструктура - енергетика, транспорт, води, здравеопазване, комуникации, медии, обработка или съхраняване на данни, въздухоплаване, отбрана, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, земя и недвижимо имущество, критични технологии и изделия с двойна употреба.
Също така - изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, нанотехнологии и биотехнологии, доставка на критични ресурси, включително на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност, достъпа до чувствителна информация, включително лични данни, или способността да се контролира такава информация, или свободата и плурализма на медиите.
Предвижда се санкция 5% от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лева, ако чуждестранен инвеститор в процедура по издаване на разрешение предостави неточна, непълна или подвеждаща информация, осъществи пряка инвестиция без издадено разрешение по този закон и др.
Защо законопроектът е важен?
Според ДПС, защото се засилват тенденциите за увеличаване в световен мащаб на зловредните (основно руски) корозивни капитали, особено в контекста на непровокираната руска военна инвазия в Украйна, като вносителите разчитат чрез него да бъдат предпазени ключови сектори за националната сигурност, отбраната и обществения ред.
Според законопроекта, се създава Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред (Съвет за скрининг) като постоянно действащ колективен орган. Той трябва да се подпомага материално-технически от Българската агенция за инвестиции, а министърът на иновациите и растежа ще издава правилник за организацията и дейността му. Предвижда се преки чуждестранни инвестиции - така, както са определени по смисъла на закона, да се извършват само след издаване на разрешение от Съвета за скрининг, ако отговарят на две условия: да имат предмет на дейност, посочени в чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза и стойността им да надвишава 1 000 000 евро или техния еквивалент в български лева. Много забележки, каква е целта? Законопроектът е приет на първо четене от Комисията по икономическа политика и иновации.
От Министерството на финансите (МФ), водено от Асен Василев, обаче считат, че следва да се направи задълбочен анализ на финансовите последици от създаването на Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред. Според МФ липсата на обективни критерии в създаването му би създала риск от субективен подход и необоснованост на отказите за издаване на разрешение. МФ предупреждава и, че след като функциите на административно наказващ орган са предоставени на министъра на иновациите и растежа, трябва да се прецени дали правото да бъдат налагани принудителни административни мерки да се предостави на Междуведомствения съвет или на министъра.
Според Министерството на икономиката и индустрията, предвидената за Междуведомствения съвет за скрининг възможност, независимо от глобата или имуществената санкция, да наложи на чуждестранния инвеститор поведенчески или структурни мерки за гарантиране на сигурността или обществения ред, включително промяна или преустановяване на дейност, може да доведе до субективното ѝ прилагане. Тоест, органът да действа избирателно. От Българската стопанска камара също имат редица забележки. В по-малка степен прецизиране искат от МВР - предимно на понятията.
Според министъра на транспорта Междуведомственият съвет за скрининг трябва да има само консултативни функции, а разрешенията и отказите да се издават от административен орган - например министърът на иновациите и растежа. От Държавната агенция "Разузнаване" считат, че и инвестициите под 1 млн. евро трябва да подлежат на задължителен скрининг, а не по изключение. Така и за санкцията от 50 000 лв. смятат, че ако инвестицията е около 500 000 евро, ще е несъразмерна.