Плагиатската история на кандидат-министър Барбадос

Копираните текстове

Преглед на двата труда - доктората на Киселова и книгата на Илиев, показа, че наистина има дословно копирани части. На места има сменени по няколко думи, но те не променят смисъла и структурата на абзаците. Няколко части от въведението на Наталия Киселова са копирани дословно в труда на Илиев. Например пасаж от осма страница от въведението на дисертацията на Киселова, съвпада едно към едно с пасаж от 31 и 32 страница на книгата на Илиев.
Последните две страници от въведението в дисертацията на Киселова, са същите в труда на Илиев (на скрийншотовете се виждат пасажи от копираната част, като може да се види, че дори и бележките под линия са еднакви)
Според Фейсбук-групата "Правна лудост", която е направила видео обяснение и е разгледала труда на Илиев и дисертацията на Киселова, публикувана в преработен вариант в книгата "Парламентарен контрол" (там трудът й, защитен през 2007-година, е със съкращения) става въпрос за копирани над 40 страници.

Според източник на "Дневник" копираните страници от оригиналната дисертация на Киселова не са 40, а над 80.
Параграф 2 от книгата на Петър Илиев: "Ранен дуалистичен парламентаризъм" е почти идентичен с параграф 2 от глава първа на труда на Киселова: "Контролът на парламента в контекста на ранния парламентаризъм". На места думи и изрази са сменени, разместени са части, липсват абзаци, но смислово частите се повтарят. Има и дословно копирани части.
Началото на статия в списание "Съвременно право" със заглавие "Конституционни апекти на парламентарния контро (България, Гърция, Португалия и Испания)"
Трудът на Киселова дори не е в библиографията на изданието на Петър Илиев, а бележките под линия почти напълно съвпадат с тези в дисертацията на Киселова.
Копирани едно към едно са и части от статия в списание "Съвременно право" - "Втора вълна на рационализация на парламентаризма" от 2006 г. също на Наталия Киселова. Тази статия също не е била посочена сред източниците на труда на Петър Илиев.
Опитите да се свържем с Петър Илиев от петък (30 юли) до редакционното приключване на текста се оказаха неуспешни.

Плагиатство или...

Според адвокат Емил Георгиев, подобни действия се наказват от наказателноправна гледна точка - с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Това следва от член 173 от Наказателния кодекс, който гласи:
Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

"От гледна точка на Закона за висшето образование - доказаното по установения ред плагиатство в научен труд е основание за освобождаване от длъжност на член на академичния състав във висше учебно заведение", коментира още юриста.

Според него могат да се сочат новини, факти, сведения и данни, които се съдържат в нечие произведение, тъй като те сами по себе си не са предмет на авторскоправна закрила. "Но не може да се преписва написания от друг автор текст, независимо дали той се отнася до новини, факти, сведения и данни, без посочване на източника", коментира още Георгиев.

Той цитира член 24, ал. 1, т. 2 от Закона за авторското право и сродните му права, според който е свободно използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно, както и че цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта. "Да докаже невъзможността за посочване на източника или името на автора е в тежест на цитиращия", казва още адвокатът.