Планът за евромилиардите да не заобикаля парламента: БСП

контрол на европейските фондове, поставих предложението Националните планове за възстановяване, които са част от Механизма за възстановяване и устойчивост, да бъдат обсъждани и одобрявани от националните Парламенти преди да бъдат изпратени в Европейската комисия. То получи официална подкрепа от германските ми колеги от Бундестага и Бундесрата. В рамките на Германското председателство това е много важен знак, че от националните Парламенти се очаква отговорност. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайден е официално запозната с предложението и дискусията по него продължава на работно ниво със зам.-председателя й Марош Шефчович. Защо е нужен контрол – политически и обществен?
Високо рискова управленска и административна среда плюс абсолютна липса на икономическа политика и стратегическо планиране - ето на такава почва в България ЕС ще инвестира 6,2 милиарда евро безвъзмездна помощ. И в Европа са наясно с това. Рискуваме милиардите в подкрепа на икономиката и хората да изтекат без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост. Както и много други милиарди преди тях.
Високо рискова управленска и административна среда означава #корупция във високите управленскиива, регистрирана най-вече при разпределяне на европейски публични ресурси. Означава и пълен отказ от същностни, съдържателни и структурни реформи в системите на образованието и здравеопазването /и не само в тях/ и заменянето им със „саниращи“, „строително-монтажни“ и „технически“ подобрения. Означава и периодично потъващи тихомълком милиарди в електронноуправление и на практика пълната му  липса. Но най-вече означава 10 годишна доминация на една управленска философия, изградена около получаване и разпределяне на готов публичен ресурс, чрез който не се подкрепя ефективна икономика и конкурентна бизнес среда, а един ограничен кръг от политико-корпоративни зависимости.
По-страшната тема е абсолютната липса на икономическа политика и стратегическо планиране. 10 години не получих отговори на редица питания, предложения и законопроекти, на които съм вносител, за определяне на място на държавата в икономиката – като планиращ партньор на българския  бизнес, като стратег на политика за зелена икономика, за ре-индустриализация на основата на иновации, на връзка между икономиката и образователната структура. Единственото, което чух бяха обвинения в желание за връщане на социализма и уверения за силата на свободния пазар.
Ако в тези 10 години държавата ни бе планирала стратегически, виждайки далечния хоризонт и на ЕС, и на света,  сега нямаше да хвърляме милиарди на парче. Но тя бе заета да организира обществени поръчки за строителство и доставки. Правителственият проект на Плана за възстановяване и устойчивост ни предлага още от същото.
Освен клиширана, вече и за Брюксел, бюрократично-административна фразеология, аз не чух от вицепремиера Дончев как държавата като проводник на европейски политики и финансиране ще насърчи конкретно зелената икономика, иновациите, социалната устойчивост.
На 17 септември председателят на Европейската Kомисия  Урсула фон дер Лайден бе категорична, че средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост държавите членки трябва да „инвестират както за незабавното икономическо възстановяване на Европа, така и за дългосрочен устойчив и приобщаващ растеж“. А Комисията в своята Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г. определи стратегически насоки за функционирането на механизма - устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност и поиска държавите членки да укрепят чрез планирането на средствата потенциала си за икономически растеж, създаването на работни места и икономическата и социалната устойчивост, както и да извършат екологичния и цифровия преход.
В предложения от МС проект на  План за възстановяване и