По-малко К19 легла, отколкото при 1вата вълна, линейките са прости бусове: Разследване

          Когато Мария Тенчева се опитва да намери място в болница в София за баща си, който е с COVID-19, чува няколко пъти следното: "Легла няма". Много други хора го чуват напоследък. На хартия обаче свободни легла тогава е имало, съобщава Свободна Европа.

Когато Тенчева все пак намира болница, на десетки километри от София, на баща й не е подаден кислород, въпреки че изпитва трудност да диша. Обяснението: "Няма респиратор". На хартия обаче респираторите в България са увеличени с над 50% от началото на епидемията.

Ако държавата има план за посрещане на втората вълна от коронавирус, той вероятно е тайна. Свободна Европа не получи конкретни отговори на въпросите. Открихме обаче, че от началото епидемията леглата за лечение на болни с коронавирус не са се увеличили. Намалели са.

"До последния му дъх"

“Направих всичко по силите си, за да спася баща ми. И го правих до последния му дъх – от петък до вторник”. Така започва разказа си пред Свободна Европа Мария Тенчева, която по думите й се е сблъскала с “подготвената за нова вълна от коронавируса” здравна система от първо лице.

Бащата на Мария е на 72 години, в добро здраве и физическа форма. Преди седмици заминава на санаториум в Павел баня. След като се връща оттам чувства неразположение, прави си PCR тест, с който потвърждава COVID-19. “Ужасът за семейството ни започна в петък”, разказва тя.

Около 11 ч. сутринта на 30 октомври бащата на Мария вече е в лошо състояние. Има задух, а тя вика линейка. През целия ден Спешна помощ не идва, въпреки че Тенчева звъни непрестанно на 112 и Националния координационен център.

“Линейката дойде едва в 19 часа. Сатурацията на баща ми вече беше 75 (при кислородна сатурация под 90 лекарите смятат, че пациентът е спешен - б.р.). Докторите ми казаха, че не могат да го вземат и че само ще го измъчим, понеже в цяла София няма свободни места за болни от коронавирус. Затова и линейки не идваха – обикаляли са цял ден, без да могат да разтоварят пациентите”, разказва Мария.

В крайна сметка възрастният мъж е натоварен на линейка, с която започва обиколка по болниците в София. След безуспешно търсене на болнично място, от Националния координационен център разпореждат на спешните медици да върнат бащата на Мария в дома му. Те правят това, а на молбите на дъщеря му да му подадат кислород заради затрудненото дишане, лекарите отговарят, че не могат, защото линейката не е оборудвана. “Дори не успях да повярвам. Погледнах, и в линейката наистина нямаше никаква апаратура. Това беше бус, нищо повече”, разказа Мария Тенчева.