19min.bg

Почина Горбачов

Последният съветски лидер Михаил Горбачов, човекът, който доведе до падането на комунизма и разпада на соцлагера, част от който беше и България, почина късно в понеделник вечер, съобщи официалната руска агенция Новости. Новината след час беше потвърдена и от АП. Горбачов беше на 91 и половина години - роден е на 2 март 1931 г.  Избран за генерален секретар на ЦК на КПСС, той оглави Съветския съюз през 1985 г. Неговата перестройка постави началото на края на комунистическото управление в Москва и в цяла Източна Европа. Той не успя да съхрани червената империя и остана не само първият, но и последният президент на СССР, който сам обяви за разпуснат нна 25 декември 1991 г., след като зад гърба му президентите на обявилите се за независими Русия, Украйна и Беларус разпределиха наследството на Съветския съюз. Независимо, че на референдум месеци по - рано 76% от населението на страната се обявява ЗА запазване на единната 70 г. общност от държави.


Роден в дълбоката руска провинция, преминал през различни чиновнически нива, той има невероятния шанс на почивка в управляваната от него Ставрополска област да дойде шефът на КГБ и член на Политбюро на ЦК на КПСС Юрий Андропов. Той го подготвя за наследник на Брежнев като лидер на СССР. През 1979 г. е привикан в Москва за секретар на ЦК на КПСС. Когато през 1982 г. Брежнев умира, понеже няма достатъчно гласове за нов млад лидер, Андропов поема ръководството тежко болен и убеждава най-влиятелния си съратник Громико кого да посочи за следващ ръководител на империята. Когато самият шеф на КГБ също издъхва, старите членове на Политбюро - колективният орган начело на Партията, все пак избират Константин Черненко да управлява от 1984 г. съветската империя. Когато и той умира, изборът е между протежето на Андропов и двама от любимците на Брежнев - единият от които е бащата на сегашния азерски президент Алиев. Верен на обета си пред кагебееца, старейшината Громико налага Горбачов за партиен лидер, а сам се отказва след десетилетия като външен министър от поста си, но поема позицията на държавен глава - председател на Върховния съвет на СССР. Така Горбачов става лидер на Съюза, съставен от днешни 15 държави, и на целия соцблок - сегашната Източна Европа. Започва курс на демократизация на соцсистемата, гласност и сближаване със Запада. Срещу 15 милиарда марки, при очаквани от страна на Германия да й бъдат поискани поне 50 млрд. според спомените на тогавашния канцлер Кол, който води преговорите, Горби се съгласява на обединението на страната и изтеглянето на руските окупационни войски от източната й част - тогавашната държава ГДР. Михаил Сергеевич твърдеше до последните си дни, че е договорил със САЩ и важните им съюзници НАТО да не се разширява на Изток в бившите соцдържави, но това никога не е фиксирано в официален документ на най-високо равнище. 


В същото време Горбачов е човекът, наложил мълчание в целия соцлагер, включително у нас, за аварията в Чернобил през 1986 г. Също поради управленските му неумения, придружени от спадането на цените на петрола, икономиката на страната му, а и на тясно свързаната с нея цяла Източна Европа изпада в сериозна икономическа  криза, особено след 1987 г. Неговото решение е да спре помощите за сателитите, включително и за България - за нас тогавашни над половин милиард долара годишно, равностойни на поне 2,5 - 3 млрд. долара днес. Също така не желае да работи с тогавашния ни лидер Тодор Живков. Когото и успява да свали чрез дворцов преврат на 10 ноември 1989 г. Горбачов сваля и другите дългогодишни лидери в соцблока, като последен оцелява румънеца Чаушеску, който е разстрелян.


През 1990 г. Горбачов става носител на Нобеловата награда за мир, главно заради заслугите му за рухването на Берлинската стена и Желязната завеса и обединението на Германия. Тя има и финансов еквивалент на над 1 милион долара.     


След падането си от власт, Горбачов беше в тежки отношения с президента на Русия Борис Елцин, при когото, а и след това при Путин, Михаил Сергеевич неколкократно и безуспешно се кандидатира за държавен глава на РФ. През последните години живееше предимно в чудесно имение в Германия, където се и лекуваше. Той до смъртта си не можа да приеме смъртта на своята съпруга Раиса - най-близкият му съмишленик и приятел. Това се отрази много тежко на здравословното състояние на легендарния политик.


Според информациите за финала на житейския му път обаче в своя край Горбачов е бил настанен в Централната клинична болница - московската Правителствена, където издъхнаха и неговите предшественици като повелители на червената империя - Брежнев, Андропов, Черненко, както и големият му враг и наследил от него кремълския трон - Борис Елцин.