Полша застана начело на европейската контрареволюция: Австрийският нац. ежедневник Die Presse

на ЕЦБ за противоконституционна“, отбелязва авторът. „Полша обаче напразно се позовава на примера на Германия, защото в ЕС има държави членки от първа, втора и трета категория“, подчертава Шварц.

Европейското право „е политически закон от самото начало, защото неговата цел е все по-дълбоката интеграция. Член 1 от Договора от Лисабон, не без основание, се описва като нов етап в осъществяването на все по-тесен съюз между народите на Европа.

Според Шварц „експлозивният аспект на този конфликт е фактът, че не само Полша отрича правото на Брюксел да има последната дума при оценката на качеството на върховенството на закона в държавите-членки. Германският Федерален конституционен съд подкрепя на конституционния плурализъм, който има за цел да постигне консенсус в рамките на постоянен диалог. Мишел Барние, бивш главен преговарящ на Брюксел за Брекзит, призовава Франция да спре да се съобразява с решенията на Брюксел и да си върне правния суверенитет, отбелязва авторът.

„Барние и германските конституционни съдии сега също ли са опасни подпалвачи, като премиерите на Полша, Унгария и Словения?“, чуди се Шварц.

Ясно е, че полският Конституционен съд „оспорва модела на европейска интеграция, при който съдиите диктуват на избрани политици пътя към все по-тесен съюз. ЕС е изправен пред истинска демократична контрареволюция, която поставя стария, само привидно решен проблем на националния суверенитет на преден план в обсъжданията. Тази контрареволюция идва от страните от Вишеградската група, но набира подкрепа и в други страни“, смята авторът.

*Дълги години Карл-Петер Шварц е бил чуждестранен кореспондент на вестниците Die Presse и Die Frankfurter Allgemeine Zeitung в Централна и Югоизточна Европа. В момента е журналист на свободна практика и автор на книги.

Източник: Фокус