Постоянно-променлив поток: "Газпром" и ЕНИ удвоиха мощността на газопровода

Серията от гръмки акции на Европейския съюз по прокарването на Южния коридор, по който Брюксел разчита да организира доставките на газ, заобикаляйки Русия, не останаха незабелязани. На неотдавнашните пражка и софийска срещи на върха, търговско споразумение с Туркменистан и декларация с Украйна Москва отговори с поток от договори и изявления от Сочи, където руският министър-председател обича да провежда официални работни мероприятия, коментира "Время новостей".

Този път там се състоя среща на Владимир Путин с ръководителите на правителствата на Италия и Турция, а президентът на "Газпром" Алексей Милер подписа три споразумения за "Южен поток" с българската, сръбската и гръцка компании и един документ с италианската ЕНИ. До визитата на италианския премиер Силвио Берлускони "Газпром" и ЕНИ, които проектират морския участък от "Южен поток" по-равно, не успяха да се договорят за условията на проектиране, строителство и управление на газопровода, а също така за маркетинга на газ. И за да изгладят негативния информационен ефект от разногласията страните решиха да обявят за удвояването на пропусквателната способност на проекта. В подписаното в петък допълнение към меморандума между компаниите се казва, че мощността на "Южен поток" ще достигне 63 милиарда куб.м. вместо предишните 31 милиарда. Представителите на руския концерн подчертаха особено, че това е направено по инициатива на италианския партньор. За Русия беше важно да покаже, че заинтересоваността идва от потенциалните клиенти, а на им се налага. "Господин премиерът /Берлускони/ през цялото време поставяше въпроса за диверсификация на транспортните възможности. Ние направихме това", каза Владимир Путин. Италианците, наистина, "своето" желание за увеличаване на газовия поток по дъното на Черно море се постараха да не коментират. Освен това, в условията на сложна политическа обстановка в Украйна от руското правителство сметнаха, че не е излишно за пореден път да намекнат на Киев за крехкия статут на най-голям транзитьор на руски газ. В момента през системата на "Нафтогаз" се транспортират 110-120 милиарда куб.м. газ и в случай на отсъствие на допълнително търсене в Европа на газ от Русия "Южен поток" може да бъде запълнен със суровина по действащите договори с южноевропейските страни, получаващи гориво само след транзита през украинската територия. Естествено, за момента това само изглежда дългосрочна заплаха за киевския елит. А и икономическата целесъобразност на проекта, в отсъствието на която често и с удоволствие упрекват Владимир Путин за "Южен поток", в този контекст изглежда доста съмнителна. Г-н Милер в петък назова своя версия за цената на "Южен поток". По думите му, проектът ще струва 8,6 милиарда долара. Той не уточни, дали става ума само за морския участък или за целия газопровод с две отсечки, но е очевидно, че тази цифра е много странна. Много по-лесният по дълбочина на строителство на тръбата и агресивност на водната среда "Северен поток", според бизнес плана, ще струва 7,4 милиарда евро /около 9,6 милиарда долара/. При тарифа, съпоставима с таксите за транспортиране на газ до България през Украйна, Унгария и Румъния, тези инвестиции ще могат да се изплатят в най-добрия случай след 30 години след достигането на проектираната мощност. И това е без да се включват разходите на територията на транзитните страни, в които "Газпром" планира да създаде съвместни предприятия за проектиране, строителство и управление от участъците на "Южен поток". През март базово споразумение беше подписано с Унгарската банка за развитие, а на 15 май – наведнъж с Българския енергиен холдинг, сръбската "Сърбиягаз" и оператора на гръцката газопреносна система ДЕСФА. Те определят принципите на взаимоотношения на "Газпром" с партньорите за прединвестиционния стадий на проекта, подготовката на техническа и икономическа обосновка, финансиране и т.н. Предполага се, че цялостна обосновка на проекта ще бъде изготвена след година. За момента даже няма яснота с маршрутите за доставка на газ и крайните пунктове в Европа. Първоначално "Газпром" и ЕНИ заявяваха, че от България "Южен поток" трябва да се раздели на две отсечки: по едната газ ще тръгне на север, в Австрия и Италия, а по другата – през Гърция и по дъното на Адриатическо море за южните италиански провинции. Договорености за втория морски участък на тръбата за момента няма, но най-важното – даже няма намек за взаимно разбиране с Австрия, която е най-отявления и активен участник в "Набуко" и Южния коридор като цяло. Междувременно без включването на Виена да се говори за северното направление на "Южен поток" е практически безсмислено. Опитите да се покани в проекта Словения, през която теоретично също може да се транспортира газ за промишлено развитите региони на Италия, без да се прибягва до австрийските услуги, също не са се увенчаха с подписване на документи. Нещо повече, няма официално потвърждение за търсенето на значителни обеми газ от страна на италианския пазар. Правителството на страната за момента се въздържа от подписването на междуправителствено споразумения с гаранции за покупката на допълнителни обеми руски газ, а ЕНИ се опитва да изтъргува от "Газпром" правото самостоятелно да продава половината от "южнопотоковия" газ на европейските пазари. И вече на практика е постигнало своето. Алексей Милер потвърди пред журналисти, че принципните договорености за съвместен маркетинг с ЕНИ са постигнати, но не разкри условията. Съдейки по това, че договор за реализирането на проекта така и не бе подписан, разногласията не бяха напълно преодолени. Италианската компания вече работи по сходна схема с "Газпром" в рамките на проекта "Син поток", построен на паритетни начала за директните доставки на руски газ в Турция. Половината от газа на "Боташ" продава "Газпром", а другата половина – ЕНИ, която придобива горивото на входа на подводната тръба с малка отстъпка. Съвпадение или не, но на следващия ден след г-н Берлускони при Владимир Путин в Сочи пристигна турският премиер Реджеп Ердоган. Главна тема на преговорите беше енергетиката, но темата за разширяването на "Син поток", която преди няколко месеца беше повдигната от Алексей Милер в рамките на работното му посещение в Анкара, на практика не беше обсъждана. Вместо това поръчаха на държавните компании да започнат преговори за удължаването на договорите за доставка на газ, който постъпва в Турция през Балканите. Турската страна до последно не бързаше с неговото удължаване /договорът, по който се продават около 6 милиарда куб.м. годишно, изтича в края на 2011 г./, тъй като разчиташе на вноса на евтин азербайджански газ. Както вече писа вестник "Время новостей", "Боташ" и Държавната петролна компания на Азербайджан /ГНКАР/ се оказаха в задънена улица на преговорите по условията за текущите доставки и транзита на гориво в Европа в бъдеще. Баку настоява за повишаване на цената на газа и гаранции за недискриминационна транзитна такса за газа от втория етап на усвояването на "Шах-Дениз". Анкара за момента упорито не се съгласява. И едните, и другите се опитват да използват Русия в ролята на "плашило": Азербайджан си дава вид, че е готов да приеме предложението на "Газпром" за покупки, а Турция говори за реанимирането на "Син поток-2" и сега за удължаването на един от изтичащите договори за руския газ. Азербайджан се разглежда от Европейската комисия в качеството на първи и ключов доставчик на газ по "Южния коридор", затова Русия с удоволствие участва в тази тристранна игра с Баку и Анкара. Информацията е цитирана от БГНЕС.