ППДБ направиха подарък на Радев с 3 март, той гледа към 1 млн. свободни гласа: Димитър Ганев
На Шипка президентът зае патриотично-популярна поза и предупреди сглобката: Може да скоча, ако прекалите. Това коментира политологът от Изследователски център "Тренд" Димитър Ганев пред "24 часа" .
Още акценти:
Да си спомним, че АБВ бе създадена като движение, докато Първанов бе още президент;
Следващият епизод на конфликта на управляващото мнозинство с президента ще е при промените в спецслужбите и в конституцията;
След местните избори ГЕРБ може да поиска нов кабинет с това мнозинство още преди ротацията;
Поредица от убийства и криминални инциденти създаде лош контекст за международната ни репутация, предполагам, че това е прочетено в кабинетите на премиерите на Австрия и Нидерландия.
- Поредната размяна на словесни атаки между президента Румен Радев и управляващата сглобка се състоя след убийството на Алексей Петров и заради идеите за смяна на националния празник. Как разчитате думите на Румен Радев за народно движение, което няма да допусне 3 март да бъде заличен?
- Ние всъщност сме виждали президента в тази роля по време на третия кабинет на Борисов. Тогава Радев имаше личен сблъсък с Борисов и успя да си изгради образ на основна алтернатива на управлението на ГЕРБ. Корнелия Нинова и БСП не бяха възприемани като партията, която при избори ще бие ГЕРБ и ще вземе властта. Радев успя да се яви като патрона на лагера на промяната, защото бе най-легитимният играч в това поле.
Но разделението статукво - промяна приключи през юни, когато статуквото и промяната направиха сглобката на общо управление. Това бе възможно да се случи, защото в страната се появи ново разделение по линия на евроатлантизма. Сега става същото като в първия мандат на Радев - той иска да е в ролята на основна алтернатива на управляващите. Защото парламентарно представената опозиция в лицето на “Възраждане” и БСП не се възприема от българите като реална алтернатива на това управление. Българинът не е краен човек и няма да възприеме напълно “Възраждане”, която подлага под съмнение базисни консенсуси като ЕС и НАТО.
В сблъсъка си с кабинета “Денков” Румен Радев ще трупа политически капитал и ще опитва да се намества в същата роля, в която бе по време на третия кабинет на Борисов - на алтернативата, която в очите на хората е реална.
- Всъщност какво обяви Радев - явно не партия?
- Мисля, че никаква партия не е обявил. Най-общо има два сценария. Първият - Радев изкарва мандата до януари 2027 г. и тогава учредява някаква партия. Да говорим какво може да стане тогава, е несериозно. Вторият сценарий: Радев прави нова формация и оставя Илияна Йотова да довърши мандата. За мен това е по-малко вероятният сценарий.
Това движение, което обяви обаче, е политическа заявка: Аз няма просто така да стоя, на терена съм и мога да скоча, ако прекалите. Ако си спомняте впрочем, формацията АБВ бе създадена по време на втория мандат на Георги Първанов. И то пак като движение. Радев не може да направи партия, докато е в президентството, защото постът му на държавен глава не позволява това. Вече и не става с: еди-кой си прави партия, а той негласно я подкрепя. Веднъж стана с “Продължаваме промяната”, но опитът на Радев беше повече от горчив. После Стефан Янев се опита да се легитимира през президента, но не се получи. Затова за Радев оттук нататък има само един вариант – той лично начело. Всичко друго ще катастрофира.
- Когато Радев казва: 3 март е червената линия на нашето търпение и говори за “властова булимия” на управляващите, какво ще предприеме наесен, когато парламентът започне да обсъжда конституционна промяна, която включва смяна на националния празник 3 март?
- Ще чуем още критики на Радев по тези теми. Това със смяната на националния празник бе подарък, който ПП-ДБ направиха на Радев. Критиките срещу тях са, че са либерални глобалисти, че неглижират националното, историята, традицията и се водят се по чужди интереси. С идеята да сменят 3 март като национален празник правят тези критики по-легитимни и Радев разбира се, се възползва.
Така той заема удобната национално ориентирана, патриотична, умерено консервативна, популярна роля.
Има един риск за президента обаче. В разделението “статукво - промяна” ролята на Радев бе безпроблемна. Сега е по-трудна, защото в новото разделение по линия на евроатлантизма предизвикателството пред Радев е да не го пакетират в един отбор с “Възраждане”. Това е опасно за него, защото така би се маргинализирал, навлизайки в по-крайното политическо поле на Костадинов. В предишното разделение “статукво - промяна” той просто събираше съюзници около себе си, а сега трябва да вкарва и дистанция, защото, ако опонентите му го пакетират с “Възраждане”, това би ограничило силно полето му на действие и подкрепа.
- Кабинетът вече обяви, че ще смени глания секретар на МВР, говори се и за смяна на други шефове на спецслужби. А за конституционните промени идеите са за ограничаване на функциите на служебното правителство и на ролята на президента при съставянето му...
- Това е сблъсък с президента, който ще е в следващите няколко месеца, а може би дори и седмици...
- Това, което чухме от Шипка, вероятно е отговорът на Радев?
- Това е началото на отговорите на Радев. Пак казвам - няма изненада, това е същото, което той правеше при третия кабинет на Борисов. Той така иска да трупа политически капитал. Вижте как изглежда той - сега разчита на подкрепата от лявото поле, което заради разочарованието си от ръководството на БСП не излиза да гласува, но има и едно много голямо поле извън твърдите ядра на партиите, което в последните три избора не излиза да гласува. Средната избирателна активност в България от 1990 г насам е около 3,5 млн. души. На последните избори излязоха 2,7 млн. души. Това означава, че близо 1 млн. души не се припознават в никоя от партиите. А няма съмнение, излезе и социология на колеги, че мнозинството от българите са на позициите на Радев и за 3 март, и за войната в Украйна. В този смисъл Радев дава заявка за това поле. За него ще играе.
- Таргетира тези 1 милион избиратели?
- Да - хора, които не виждат своето представителство. Не казвам, че ще успее да го вземе, защото не се знае кога и как ще направи партия.
- В същото време приближават местните избори, те имат ли потенциал да разклатят управляващата сглобка?
- Местните избори няма да доведат до кой знае какво сътресение. Нека подчертая - не съм сигурен в стабилността на този кабинет, но съм сигурен в стабилността на това мнозинство. Това, което могат да направят местните избори, не е да съборят правителството заради някакъв конфликт между ПП-ДБ и ГЕРБ. Но могат да променят баланса в отношенията между двете политически сили. В момента в изпълнителната власт е ПП-ДБ, а местните избори, по всичко личи, ще покажат лидер на терена в лицето на ГЕРБ. Ако правителството не успее да постигне някакви краткосрочни успехи в следващите 2-3 месеца и ако доверието към него падне на критично ниски нива, тогава ГЕРБ ще е в добра позиция още преди изтичането на 9-ия месец, когато трябва да стане ротацията, да постави въпроса за нов кабинет в рамките на това мнозинство. Мнозинството и в парламента, и сред българите не иска избори, а войната в Украйна не предполага смяна на парламентарното евро-атлантическо мнозинство. Засега се смята, че новият кабинет ще е в началото на март, когато изтича 9-ият месец от кабинета “Денков”. Но ако до местните избори сериозно падне подкрепата към правителството, може да имаме ново в рамките на това мнозинство още преди ротацията. Самите партии ще усетят при тази ситуация, че губят твърде много, ако се чака ротацията през март.
- Казахте, че ГЕРБ ще е лидер на местните избори. Така ли се очертава картината?
- Казвам, че ГЕРБ ще е лидер на местните избори, защото на ПП-ДБ ще е много трудно да направят сериозен пробив, а дори и да направят, ще е на 2-3 места. Причината е както заради сглобката с ГЕРБ, така и заради ерозията на подкрепата от това, че са на власт, а и заради това, че за година и половина тази формация не си направи стабилни структури по места. А местни избори се печелят с местни структури.
- Какви може да са политическите последствия от убийството на Алексей Петров?
- Вижте в какъв контекст попада това убийство: в рамките на 4 месеца - убийство на Красимир Каменов-Къро, опит за атентат срещу главния прокурор, Ангел Христов, който се издирва, се оказва починал в болница в Дупница. Създава се отвратителен контекст в много важен момент за страната ни, когато трябва да се направи важна стъпка - влизането в Шенген. И въпреки че Европейската комисия казва - тези неща не бива да се обвързват с Шенген, нямайте съмнение, че в кабинетите на премиерите на Австрия и Нидерландия тази поредица е прочетена и може да бъде ползвано като аргумент. Няма съмнение, че тази поредица влияе негативно на международната репутация на страната.
Във вътрешнополитически план убийството на Алексей Петров, изглежда, ще даде повод на мнозинството да направи промени в ДАНС и Държавна агенция за разузнаване, защото това са хора, назначени още през май-юни 2021 г. от първия служебен кабинет на Стефан Янев. За това намекна Кирил Петков в първото си изказване след убийството. Но това ще е още един епизод от конфликта с Радев.
Източник: "24 часа"