ППДБ реже парите за образование: от 4,4 на 4,1% от БВП - над 120 млн.лв.
България е обречена държава без ударни инвестиции в образованието. Натрупани са големи структурни проблеми, които не могат да бъдат решени с копи-пейст политика. Голяма част от тези проблеми не могат да бъдат компенсирани в семействата, където на свой ред се трупат поколения неграмотни. На този фон финансирането за образованието пада като дял от БВП в проектобюджет 2023 и ще остане на ниски нива до 2025 г. А това не вещае светло бъдеще, пише в. Сега.
България не е съвсем европейска страна
Сравнителните статистики по ключови показатели в образованието в ЕС са направо натъжаващи. Достатъчен е и най-беглият поглед върху последното издание на „Education and training monitor 2022“ с въведение, писано от настоящия зам.-министър председател Мария Габриел в качеството й на еврокомисар за образованието и иновациите.
Страната ни стои най-зле в Европа заедно с Румъния по много ключови показатели, а сравнителният преглед назад в годините показва, че ако има някакъв напредък, той е твърде бавен. Данните много ясно показват, че в преодоляването на проблемите българското училище трудно може да разчита на семействата – налице е огромна обвързаност между ниски образователни резултати и социалния статус.
По показател зависимост на образователните резултати и социален статус при 15-годишните (на база данните от PISA) България и Румъния са най-зле в Европа. Делът на несправящите се с базови умения при най-непривилегированата като социален статус група у нас надхвърля 50%. Ножицата спрямо привилегированата група е една от най-големите в ЕС.
Какво означава това за икономиката? В нея се вливат голям дял необразовани хора, които трудно могат да живеят добре. Много от тях дори не успяват да изкласят до 8-и клас. И по този показател сме първенци. 14,5% от 15-годишните през 2020 г. в България не са били записани във формално образование.
Графика 1. Дял на 15-годишните, които не са записани в образователната система.
Това са деца, изпуснати още в предучилищното образование. България изостава най-много именно в предучилищното образование, като не финансира този сектор адекватно – тук разликата със средното за ЕС като дял на разходите от БВП е двойна. За предучилищно и начално образование България е инвестирала през 2021 г. 0,8% от БВП срещу 1,7% средно за ЕС. Тук никаква промяна не се задава – детските градини се приемат като нещо странично за системата, въпреки че ролята им е ключова, особено за компенсиране на дефицити в развитието. За адекватна грижа за най-нуждаещите се – децата със специални потребности, пък изобщо не може да се говори.
При висшето образование след чувствителен ръст на показателя дял на записаните сред групата 25-34 години в периода 2012 – 2017 – от 27 на 33%, има задържане на това ниво – едно от ниските нива в ЕС. За сравнение делът на младите хора в Люксембург, записани във висше образование, е 63% през 2021 г.
Графика 2. Дял на младите хора на възраст 25-34 г., записани във висше образование.
Наличието на много големи проблеми е видно ежегодно и от националните данни за успеха на децата. Просто не е нормално на изпит за седми клас по математика цели области да имат среден резултат 17 точки при 100 възможни. Това чисто и просто означава провал.
Вместо да инвестира, правителството реже парите за сектора