ППДБ реже парите за образование: от 4,4 на 4,1% от БВП - над 120 млн.лв.

При такива данни е необходим политически дългосрочен консенсус, че образованието трябва да е приоритет. И то не на думи. Вместо това в проектобюджет 2023 секторът пада на притеснителни нива като финансиране. От 4,4% от БВП през 2022 г. бюджетът отива на 4,1% през 2023 г. и е планиран да се запази на такива нива до 2025 г. – когато също се предвижда финансиране в размер на 4,1% от БВП. Ясно е, че това се дължи и на инертното съставяне на тригодишните бюджетни прогнози, без по същество реално планиране за следващите години, но така или иначе отстъплението е налице.  

То трудно може да бъде представено като увеличение на парите за сектора, макар че такива опити се правят. Наистина, в абсолютни стойности парите за образование растат, защото расте и БВП. Това обаче е валидно за всички останали бюджетни сектори, които запазват дела си на финансиране или го увеличават. Нещо повече – внимателният преглед на числата показва, че почти целият ръст ще бъде консумиран покрай инфлацията и политиката по доходите. Реално в проектобюджет 2023 е предвидено образованието да получи 903,3 млн. лв. повече спрямо 2022 г., но голяма част от парите отиват за ръста на учителските заплати и поскъпналата издръжка. Само за политиката по доходите на учителите е заложена сума от 465 млн. лв. Само за повишените разходи за храна в системата общините ще платят 110 млн. лв. повече, а тук има и скрити дефицити.

Много лошо впечатление при сравнението на предложените сметки прави намаляването на отделни разходи в предучилищното образование на фона на паралелни увеличения във висшето образование. Така например за политиката по обхващане на децата в задължителната 4-годишна предучилищна подготовка служебното правителство беше заложило 18 млн.лв., а кабинетът "Денков" ги намалява на 7 млн. лв. ОНамалени от 13 на 10 млн. са разходите за компенсиране на семейства с деца, останали извън детските градини. Тези корекции сигурно се дължат на някакви промени в начина на планиране - вероятно заради късното приемане на бюджета, но правят много лошо впечатление на фона на сериозния недостиг на финансирането на предучилищното образование.

При този бюджет за нови политики или за по-амбициозни цели при старите не може да се говори. Уви, политическите кризи не помагат за развитието на нито един сектор, но специално при образованието след сериозен напредък с приемане на ново законодателство в последните години има натрупана инерция.


Оправдания, оправдания, оправдания


Правителството на Денков има едно оправдание в това отношение – общото състояние на хазната. Истината е, че при зейнала дупка от 12 млрд. лв., на колкото я изчисли служебното правителство, друга политика освен свиване на дефицита не може особено да има. Такъв бюджет се рекламира много трудно – на финансовия министър му остава само да повтаря, че при него приходните агенции ще работят ударно. На този фон обаче е странно, че правителството не се възползва от всички възможни допълнителни приходи, особено по линия на допуснати уж временно отклонения при данъчното облагане на различни сектори. Не е ясно и защо не се прави никакъв опит за преразглеждане на отделни популистки решения, които в условия на дефицит са пилеене на средства. Аргументът, че проектобюджет 2023 ще действа само 5 месеца, не е успокояващ. 2024 г. няма да е по-лесна по линия на дефиците. Но докато му дойде редът на образованието, пада качеството на голяма част от икономически активното поколение, което ще трябва да заработва БВП. С училище до 15-годишна възраст заработеното надали ще е задоволително.