Правят ни задължителна застраховка Земетресение
Задължителна застраховка Трус на домовете ни стана един от най-обсъжданите въпроси през последните дни.
„В момента в Европа има две-три държави, където застраховането на имотите е задължително. В Румъния функционира т.нар. катастрофичен пул, подобен инструмент има и в Турция, където около 30% от имотите са застраховани“, заяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев пред bTV.
Той заедно с директора на една от големите застрахователни компании Румен Георгиев коментираха трябва ли да бъдат задължително застраховани имотите при земетресение.
От разговора стана ясно, че въпросният пул е различен от индивидуалната застраховка. Той представлява фонд, насочен към покриване на щетите върху голям брой субекти от природни бедствия. По думите на Симидчиев целта на правителството е в бъдеще всички обособени имоти да имат някаква застраховка. Според Георгиев темата в България е дали да има задължителност на застраховката, а не какъв вид да бъде тя.
Той даде за пример Франция, където 90% от хората са взели мерки за имотите си. Френската държава участва активно и контролира процеса чрез презастраховане. Георгиев отбеляза, че в момента застраховка за всички рискове на апартамент с площ 80 кв. метра е 0,24% от стойността му. Така, ако оценката на имота е за 100 000 лева, застраховката ще струва 240 лева на година.
Симидчиев пък призна, че ако бъде въведена задължителна застраховка на всички сгради, това няма да бъде прието добре от всички хора. Той обаче потвърди, че целта на правителството е в бъдеще всички обособени имоти да имат някаква застраховка.
Преди дни министър Лиляна Павлова заяви, че всички сгради, не само държавните и общинските, трябва да имат задължителна застраховка и технически паспорт в случай на силно земетресение.
Според последното проучване на НЦИОМ пък 9% от българите не знаят какво да правят по време на земетресение. Най-масовата реакция, на 58% от населението, е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея. 40% избират безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът. Независимо от това дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7% от анкетираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електрозахранването и др.
Запитването показа още, че всеки 10-и българин не знае откъде да се информира за развитието на ситуацията в случай на земетресение.
Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение, според интервюираните, са: телевизиите (посочени 46%), радиостанциите (26%) и Интернет (14%). От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите респонденти.
Силно земетресение разлюля София и събуди хората около 3,00 часа сутринта във вторник на 22 май. Трусът бе с магнитуд от 5,8 по скалата на Рихтер. Епицентърът бе регистриран на 9 километра северно от Перник, на около 10 километра дълбочина и на 23 км от столицата. Щети за милиони засегнаха домовете на много перничани.
Снимка: БТА