Предлагаме образование, базирано на феномени, по финландски модел: Министър Цоков

Дългосрочните промени в учебните програми, които могат да се реализират до 3-4 години, предвиждат компетентностни рамки, по-голяма свобода на преподаване на учителя за междупредметни връзки, подобно на популярното във Финландия образование, базирано на феномени, коментира в интервю за Dir.bg министърът на образованието проф. Галин Цоков.

Така нареченото обучение Phenomenon-Based Learning не преподава отделни дисциплини, а взима конкретно събитие и го разглежда от няколко гледни точки: икономическа, историческа, географска и др. По този начин учениците изучават няколко предмета едновременно, както и взаимовръзките им. Промените на МОН не предвиждат генерално приемане на такъв модел на обучение, но уреждат нормативно свобода на учителите за подобно проектобазирано обучение, съобразно компетентностите му.

"И при тази интегралност учениците ще могат да получат една по-обща представа за света, който ги заобикаля, няма да е толкова структурирана по отношение на отделните учебни предмети", убеден е проф. Цоков.

Промените обхващат още преформулиране на теми, отпадане на някои понятия и фактологическо съдържание, което не е толкова важно за учебната дисциплина, преместване на учебно съдържание от един клас в друг, съобразно възрастта и натовареността на учениците и др.

Всички заложени промени са качени на сайта в МОН за обществено обсъждане и ще влязат в сила на три етапа - от тази есен до 2026 г.

"Ако в сегашните предложения обаче има проблемни ситуации, ние ще ги обсъдим и на практика няма да ги одобрим", категоричен е министърът.

Промените ще бъдат поетапни, смислени, анализирани на база на изследвания и основани на традициите в българската образователна система. Те ще бъдат постепенно имплантирани в модела, който имаме, за да може той да бъде подобрен. И най-вече децата да бъдат по-добре подготвени, казва проф. Цоков.

- Месец и половина след като поехте МОН - кои са първите проблеми и цели в образователната сфера, които поставяте на дневен ред за решаване?

- Системата на науката и образованието е много голяма. Започва още от ранното детско развитие, минава през училищното образование и стига до висшето образование и науката.

Затова в правителствената програма за ранното детско развие е заложена промяна на сегашния медицински модел по отношение на децата до 3 г. Той трябва да стане по-модерен, да се включи педагогическа и психологическа подкрепа, така че още в този първи период децата максимално да се развият. Работим успешно в тази насока, съвместно с Министерство на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Това е важно, защото в досегашния модел на детските градини и ясли почти нямаше педагогически специалисти, едва през последната година започна по-голямо назначаване на такива кадри. Липсата на медицински сестри също е проблем, решен при разкриването на повечето ясли в по-големите градове и там, където има нужда.

Следва училищното образование с различните проблеми с учебното съдържание и оценяването, които са идентифицирани като проблеми в управленската програма.

Измененията, които предлагаме в учебните програми, са на две експертни групи, изготвени през през 2021 г.- 2022 г. Те предвиждат отпадане в някаква степен на фактологичната тежест в учебните програми и ориентиране към компетентности като цели в тях.

Другата важна дългосрочна цел е преструктуриране на учебното съдържание в изработване на учебни програми с определени компетентностни рамки, свързани с по-голяма интердисциплинарност между отделни учебни предмети и преакцентиране на образованието  от овладяване на знания към изграждане на умения и компетентности. Т.е. един компететностен модел на структурирано учебно съдържание. Впрочем, подобно е и предложението в стратегията за уменията на България, изработена от експерти в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която очертава пътя на трансформиране и преструктуриране на нашата образователна система.

- Какво предвиждат междупредметните връзки, заложени в промените в учебните планове?

- Ако една учебна програма сега определя учебното съдържание за конкретен клас и учебен предмет, то това е една по-рамкова програма, която определя компетентности, умения, които учениците трябва да придобият в дадена степен или етап на обучение. И оттам нататък, в рамките на работата на отделните учители с учениците, те ще имат по-голяма свобода по отношение на учебното съдържание какво да преподават.

Ако станат и по-интегрални, а не само интердисциплинарни, то тогава ще бъдат структурирани знания в отделни области, да речем от областта на природните науки. В момента едни и същи процеси се изучават от позицията на химията и физиката, или на биологията и химията. Всъщност и сега в много иновативни училища вече съществуват такива интегрални учебни предмети, които самите училища са си изработили на базата на екипната работа на учителите. И при тази интегралност учениците ще получат една по-общо представа за света, който ги заобикаля, няма да е толкова структурирана по отношение на отделните учебни предмети.

Това е основен елемент на много съвременни образователни системи - например популярното във Финландия образование, базирано на феномени, което съчетава различни предмети. Там образованието е структурирано по тези основни феномени, които ни заобикалят - природа, професии, общество, човек и т. н.

Това не е нещо ново за образованието. Това е структурирано още през 20-те години на XX век, но защо се случва в съвременното училище и защо това е цел на промяна и в нашата образователна система?

Защото едно такова структурирано учебно съдържание означава промяна и в методите и работа на учителите. Това означава преподавателят да има повече автономност в зависимост от своите умения, подготовка, стил на преподаване, ученици, с които работи, да подбере определено учебно съдържание, дори той да си конструира учебно съдържание, за да може да формира тези умения и компетентности в учениците. Т.е. акцентът при оценяването ще се пренесе от оценка само на знанието и в произвеждането й към оценка към уменията и компетентностите на ученика, към оценка на личностното развитие в хода на процеса на обучение, което вече е принципно ново и дава много по-голяма възможност на екипа от учителите да работи и да следи развитието на ученика.

- При този метод на интегрално обучение по два или повече предмета - например биология и химия - кой ще пише оценката на ученика?

- В промените в Наредба 11 ние посочваме текст, че за такива изследователски задачи, тип проекти, които могат да бъдат зададени от двама и повече учители, ще може да се осъществява и съвместно оценяване от учителите. В този смисъл те могат да реформират оценката по определен учебен предмет. Сега тази система функционира така - оценката по биология и по химия да е една и съща. Но това ще го решат съответните учители. В момента това също се прави в нашето училище и не само в иновативните.

- Означава ли това, че с един такъв проект ученикът може да получи оценка едновременно по няколко предмета?

- Ако е работено по тези предмети и проектът включва съдържание и изграждане на умения по тях, защо не? На практика точно това е смисълът на съвместното преподаване и на възможността учениците да бъдат оценявани едновременно от двама или повече учители. Но това е правено и по време на обучение от разстояние в електронна среда. Учителите в много училища го правят и в момента. Сега искаме да им дадем нормативната сигурност за това, че има перспектива и възможност. И е добре, както за тяхната съвместна работа, така и за ученика.

 - Предложените промени се отнасят за учебните предмети от 1 до 10 клас и предвиждат те да влязат в сила на три етапа - от тази есен до 2026 г. Отворена ли е опцията за нови предложения?

 - Тези промени в учебните програми са дискутирани и предложени от две експертни групи през 2021-ва и 2022 г. Първата е въз основа на допитване до учители, родители, ученици, а другата - от експерти и преподаватели, които са гледали и анализирали учебното съдържание. Това е труд, който ние не искаме да загубим, и го предлагаме за обсъждане. Разбира се, ако сега, в този месец има нови предложения от други учители и експерти, те ще бъдат взети предвид и евентуално ще се направят допълнителни промени, но те ще бъдат в посока преформулиране или отпадане на фактологическо съдържание, което не е толкова важно за учебната дисциплина.

Освен това, ако в сегашните предложения има проблемни ситуации, ние ще ги обсъдим и на практика няма да ги одобрим.

- Защо и в трите етапа за промени в учебните програми няма никакви предложения по история, дори и за за намаляване на фактологическата сложност?

- Причината е, че експертните групи не са стигнали до общо решение за промени по този предмет и няма предположение. Но ние мислим по това как да организираме най-добре процеса и да видим това, което наистина е важно. Защото историята, особено пък българската история, е специален предмет, специален фокус.

- А какви промени може да очакваме за 11 и 12 клас?

- Там също ще започне обсъждане как да бъдат структурирани учебните предмети по най-добрия начин, но това, по което ще работим, е по отношение на по-голямата компетентност на ориентираност в учебните програми. Може би това ще бъде един цялостен процес, който ще обхване от 1 до 12 клас.

В някаква степен ще търсим възможност да подготвим и този преход към евентуално профилирано обучение след 10 клас, защото там е специфично.

Вероятно ще бъде анализирано до есента и доколко са прекалено сложни и академични учебните програми в профилираното обучение и ще търсим възможности да се усъвършенства точно този елемент на образователната система. Тъй като досега не имало такива анализи и не са правени предложения на работни групи, то тук процесът ще е по-продължителен. Трябва да бъдат одобрени определени работни групи, да бъдат включени представиели на социалните партньори, а това не може да го направим за месец-два.

-  Значи ни очакват още доста промени. Доколко те ще бъдат генерални и стресиращи?

- Образованието никога не може да има революционни промени. Те ще бъдат поетапни, смислени, анализирани, изследвани и основани на традициите в българската образователна система.

Няма да стресираме хората, те и без това се стресират от толкова много неща - изпити, НВО, прием в университети... Промените ще бъдат постепенно имплантирани в модела, който имаме, за може той да бъде подобрен. И най-вече децата да бъдат по-добре подготвени.

- И да подобрят резултатите в оценките си?

- Дори резултатите от оценките не са толкова важни, защото най-важното е какво мерим, щастливи ли са децата. Те могат да имат отлични резултати, но дали са щастливи и дали са личностно развити. Но и резултатите трябва да се подобрят.