Прехвърлят опасния яз. Бели Искър на областния управител без пари и хора да го оправи

     По идея на екоминистъра Нено Димов и с нареждане на регионалния Николай Нанков и заместничката му Деница Николова язовир Бели Искър, за чието тревожно състояние 19 минути неколкократно алармира, е прехвърлен на областния управител. Докато досега отговорното за него Министерство на регионалното развитие има половин милиард бюджет и 3 млрд. лв. еврофондове на разположение, Илиян Тодоров разполага с 1 млн., от които едва 15 000 лв. за инвестиционни разходи, няма и персонал, който да натовари с грижата за водоема. А ремонтът на пропуканите части от застрашавящия София, Самоков и още немалко населени места с 1 500 000 българи в тях язовир ще струва поне 60 млн.лв.

 Областният управител уточнява, че на него му подхвърлят минусите – чашката и стената, докато всички приходи от съдържанието, както и досега ще бъдат приход за Софийска вода. Тя изкарва до 39,6 млн.лв. годишно без разходи от Бели Искър, който безжалостно експлоатира. На този фон дружеството ни вдигна цената на услугата 2 пъти за година и на всичкото отгоре, по данни на СОС никога не си е плащало дълга от 100 млн. лв., гарантиран с ... нашите сметки и с нашите пари. За да могат шефовете му да прибират официално десетки хиляди лева на месец и да не изпълняват ангажиментите си по концесионния договор – загубите на вода трябваше да са вече под 30%, а те са половината от подадените количества.

Областният управител пита още пред телевизия Алфа защо ли, когато след писмо на главния прокурор премиерът разпредели задачата по спасяването на язовира и 1,5 млн. души население около него по време на заседание на Министерския съвет, той адресира заповедта до Министерствата на регионалното развитие, екологията, до Столичната община и дори до Софийска вода – последното е „толкоз просто и логично”, но не и до областния управител. Според Тодоров това е красноречиво доказателство, че няма смисъл в прехвърляне на вината от болната на здравата глава.
Бившият депутат смята, че в министерствата са уплашени от състоянието на водоема, а мерки не са взели, въпреки че отлично знаят за какъв страшен казус става въпрос. Единственото, което мислят е как да си измият ръцете, като окачат камъка на чужда шия.
Лидерът му Волен Сидеров също попита защо 8 месеца нищо не е свършил по въпроса регионалният министър? Нито някоя друга от институциите, които имат и финансова, и експертна възможност да предпазят хората от един огромен риск, който съществува.
Пред очите ни са трагедиите в Бисер, както и преди броени месеци с микроязовир в Бургаско, които издавиха живи хора. Въпреки тях обаче институциите си прехвърлят топката и се чудят как да натопят невинни.
И без особена специализация, всеки може да си представи каква трагедия може да се случи, като има предвид, че става въпрос за един от най-старите язовири у нас, строен още през 1940 г., т.е. преди почти 8 десетилетия.
Той е стратегически важен защото осигурява една четвърт от водата на София. Тъй като тя се стича естествено, без помпи – със силата на гравитацията, от нея само се печели. Разходът е около 2 ст., а Софийска вода ни продава водата за повече от 2 лв. Средно годишно се потребяват 200 млн. кубични метра. Така че е лесно да се сметне печалбата – близо 40 000 000 лв.
„Защо с тези пари не се ремонтира язовирната стена? В Колумбия (Кочабамба) водният концесионер беше изхвърлен с бой, камъни и бунтове. В България спим дълбок сън!”, пише областният управител Тодоров. И добавя: „Това, че никой не иска да „притисне“ концесионера Софийска вода – френската Веолия Уотър, да заплати ремонта на язовира, не значи че аз трябва да ходя по затворите”.