Проектозаконът няма да помогне на бранша, ще го затрудни: Асоциация Български трюфел

започнеш този бизнес, пита той.

Заложеното ограничение е 20 килограма на декар. Добивът на трюфела зависи от броя на дръвчетата на декар, почвата, валежите през годината, грижите на стопанина, пояснява Димитров. Той пита и друго – когато природата е благосклонна, валяло е повече и има повече трюфели, какво се случва с количествата над тези 20 килограма. „Оставят се да изгният? Изхвърляме ги? Какво правим с тях? Всеки ще иска да си продаде реколтата на черно. Никой няма да иска да си унищожи продукцията, в която е инвестирал толкова и е вложил толкова грижи и труд“, категоричен е Димитров.

Проектозаконът забранява изкупуването на трюфели от мобилни пунктове. „Според нас мобилните пунктове са плюс, не са минус“, контрира Димитров. По думите му, мобилният пункт помага в районите, където няма стационарен такъв, а много от ловците на трюфели живеят далече от стационарен пункт. Димитър Димитров вижда едно от обясненията на това ограничение в опит да се елиминира конкуренцията. „Хора, които са по-далече от големите градове, да се откажат от събирането на трюфели.“

От Асоциацията „Български трюфел“ са съгласни, че трябва да има регистрационен режим на занимаващите се с този бизнес. Проектозаконът предвижда такъв, но с много условности и неясни процедури, подчертава Димитров.

Трюфелите са една от най-скъпите храни в света, вероятно затова производството, събирането и търговията с тях са обвити в митове и мистерия. Димитър Димитров твърди, че тиражираните твърдения за печалбите са силно преувеличени суми. В България годишният добив варира между 100 и 200 тона годишно. Почти 100% от количествата отиват за износ.

От Асоциация „Български трюфел“ са изпратили позицията си до парламентарната комисия по земеделие.

Снимка: БГНЕС