Прокуратурата: КТБ е най-голямата финансова измама в историята

„КТБ представлява най-голямата финансова измама с корупционен привкус в българската история". Това обяви административният ръководител на Специализираната прокуратура Иван Гешев на брифинг във връзка с внесения обвинителен акт по досъдебното производство за КТБ, предаде Фокус.

По-рано днес от прокуратурата официално внесоха делото за КТБ, като обвинителният акт се състои от безпрецедентните 17 хиляди страници. Обвинените пък са общо 18 души, а за основен виновник за източването на банката се сочи бившият ѝ собственик Цветан Василев.

По думите на Гешев делото за КТБ е уникално по много причини, сред които и фактът, че за пръв път има щета, която е съизмерима с процент от БВП на страната.

„Едва ли може да се сравни с друга такава афера в световната история", отбеляза прокурорът.

Прокурор Гешев допълни, че сложността на това дело е свързана с факта, че в обществото ни има остро усещане за несправедливост, но и с неефективния процес и архаичния наказателен кодекс.

„Не е пресилено да се определи това дело като уникално", подчерта Гешев и обясни, че сравняването му с други подобни дела е като да се сравни операция на апандисит с присаждане на глава.

Прокурорът отправи критики към всички служби, с изключение на прокуратурата и даде соята оценка за банката и нейното развитие, като бе категоричен, че тя е била пирамида.

„Ако не бяха се случили тези неща през 2014 година, тази банка щеше да рухне по естествен начин като вяска пирамида в края на 2016 - началото на 2017 година и това щеше да стане с 10 и повече милиарда лева, а няма нужда да ви обяснявам какви щяха да са последствията за държавата и за банковата система в такъв случай - непредвидими", подчерта Гешев.

По думите му единствената служба, която си е свършила качествено работата към онзи момент, е била Прокуратурата.

„Задачата, която седеше пред екипа по това дело, беше със сложност на това с дизелов двигател да се кацне на луната. Към момента ние смятаме, че сме кацнали, как ще продължи процесът, да видим", заяви прокурор Гешев.

„Не се съмнявам в българския съд. Очаквам бързина", допълни той.

„За пръв път по това дело има експертиза на вътрешен одит на банката, за пръв път има експертиза на главна каса на банка за период от над 3 години. За пръв път е извършена експертиза и то от една от водещите в света одиторски компании на почти цялостната дейност на кредитирането на тази банка. За пръв път има щета, която е съизмерима с процент от БВП на страната. За пръв път има такова дело с такъв обхват и обем и въпреки това продължава да се твърди в медийното пространство, че по това дело се разследва само касовата липса от 205 милиона. Предметът на това разследване, освен тези 205 милиона лева, са 2.5 милиарда лева, които според нас са присвоени, дейността на организирана престъпна група, както и престъпления по служба на лица от БНБ, които не са си свършили работата и вместо надзор са осъществявали по-скоро закрила", обясни Гешев.

По думите му хора от БНБ не са си свършили работата и това не е било само, защото са „нехайни".

„С тези пари, за които става въпрос можеше едновременно да се превъоръжи армията ни и да се достроят всички магистрали", каза още Иван Гешев.

„КТБ нито е здрава, нито е системна, а в последните години от съществуването си, не е и банка. Тя може да се определи като пирамида, ако цитираме проф. Ханке, като инвестиционна схема и неустойчив бизнес модел, ако цитирам г-н Хампарцумян, а ако цитирам екипът, с който работих - финансова къща и личният портфейл на мажоритарния собственик на банката", заяви прокурор Гешев.

Той коментира и основния обвиняем Цветан Василев. Гешев припомни, че екстрадицията на Василев е поискана от Сърбия още преди три години. Той отбеляза, че в този момент Цветан Василев се е намирал в Австрия и в последствие е отишъл в Сърбия. По думите му това означава, че Василев се притеснява от европейското законодателство, защото в противен случай не би отишъл в страна, извън ЕС.

„За пръв път в правната история на българското правосъдие някоя страна не отговаря по никакъв начин на процедура по екстрадиция", коментира той.

„Според свидетелски показания г-н Цветан Василев е искал да си купи банка в Сърбия. Според съответните компетентни сръбски власти му е казано, че е по-добре на инвестира в стъкларски изделия. След това според свидетелски показания е придобил влияние в определени политически кръгове в Сърбия и след това съответно е имал определени инвестиции в офшорни сметки на определени посредници в Сърбия за различни неща. Надявам се това да не предизвика някакъв международен проблем", заяви Гешев.

Говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова допълни: „Ние нямаме обяснение защо Сърбия не отговаря. Не можем да правим предположения. Факт е обаче, че от както е поискано екстрадирането на лицето, до момента прокуратурата не е уведомена за нещо. Това, което ние знаем, узнаваме чрез медиите, включително и чрез включвания от Сърбия".