Психотест провалил А.Тодоров за службите?

  Ако се вярва на справка, публикувана от партньорския сайт на Америка за България Терминал 3, предложението на ГЕРБ комисията по досиетата да се оглави от Антон Тодоров е меко казано странно:

“Антон Динев Тодоров е роден на 19.08.1966 г. в град Раднево, окръг Стара Загора. Българин, с българско гражданско, неженен. Произхожда от работническо семейство.”
Това са първите изречения в СПРАВКА, изготвена от службите в момент, в който водачът на листа на ГЕРБ за тези парламентарни избори Антон Тодоров се е сторил някому оперативно интересен, с която Терминал 3 разполага. Умишлено цитираме дословно, защото характерният стил носи своята достоверност.
Няма как да не споменем, че е отбелязано, че психическото състояние на баща му “невинаги е добро и понякога изпада в остри психопатични кризи”. Бил е осъждан за тежка телесна повреда в резултат на скандал, а също и за кражба на алкохол. Подобна е и ситуацията с брат му – психически неустойчив, осъждан за грабежи и кражба на кола.
След казармата Тодоров започва работа като водопроводчик. Това се случва през 1986 г. Три години по-късно, през 1989 г., кандидатства и е приет като редовен студент по Политология в СУ Св. Климент Охридски. Дипломната работа на младия проектополитолог през 1994 г., когато завършва висшето си образование (да, през 1994 г. – вече в демократизираща се България и 5 години след падането на желязната завеса) е на тема: “Генезис и природа на патримониалната държава Русия”. Защитава с отличен.
В справката на българските служби за сигурност подробно се изброява кариерното развитие на Антон Тодоров, като се отбелязва, че след дипломирането си той записва и завършва “различни курсове с надежда за по-добра професионална реализация”. И се изброяват – машинопис, компютърна грамотност, майстор-готвач, заварчик, строителен бояджия – за последните три има нарочни дипломи. Специализира и във военната академия Г.С. Раковски. “Прави впечатление дългогодишният систематичен интерес на Антон Тодоров към руската и съветската история, военна теория и стратегическо мислене”, се казва в СПРАВКАТА и се отбелязва, че ползва руски и английски език.
През 1995 г. започва неуспешният поход на политолога към държавните институции с отношение към правоохраняването и външната политика. Тогава той кандидатства неуспешно в РДВР – Стара Загора, и МВнР. През есента на същата година подава документи и за постъпване на работа в Старозагорския затвор, но се проваля на психотеста и не го приемат поради “неблагоприятен психологически статус”.
Неуспешни са и двата му опита да стане част от националното разузнаване. Аргументите са, че семейството му е психически обременено и кандидатурата му е определена като неподходяща. Тази пречка не успява да преодолее дори Димо Гяуров в качеството си на директор на НРС, който чрез писмо и обаждане до телефона през 1997 г. ходатайства за назначаването на Антон Тодоров. Това се случва по линия на връзката на политолога със СДС. Той бил председател на местната структура в Стара Загора.
Справката продължава с информацията, че “след 1997 г. лицето Антон Тодоров започва да се появява в различни медии, където отстоява критични тези към българските служби от сектора „Сигурност”.
Това е най-важното, което българските служби за сигурност са събрали за