Путин и Борисов обсъдиха енергийните проекти по телефона

Руският президент Владимир Путин е разговарял по телефона с българския премиер Бойко Борисов. Двамата са обсъдили съвместните проекти в сферата на енергетиката, съобщиха от пресслужбата на Кремъл, съобщи БГНЕС. „На 5 август 2016 г. по инициатива на българската страна се състоя телефонен разговор между президента на РФ Владимир Путин и българския министър-председател Бойко Борисов. Бяха обсъдени актуални въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместните енергийни проекти“, се казва в съобщението. По време на разговора е било договорено да се активизира сътрудничеството в рамките на Руско-българската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

 Разговорът Путин-Борисов се състоя само ден, след като българският премиер получи писмо от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. В него се говори преди всичко за енергетиката и се засягат въпросите за доставката на природен газ и възможностите България да построи нова ядрена мощност. По отношение на природния газ в писмото е написано следното: „Взети заедно, всички тези постижения маркират важни стъпки към концепцията за газов хъб „Балкан”, по която Еврокомисията продължава да работи много усърдно и която би могла да включи и новата мрежа за доставки на газ от Русия по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на Евросъюза. В тази връзка, с помощта на Еврокомисията българското правителство организира кръгла маса на заинтересовани/инвеститори във Варна на 5-6 септември 2016 г. Това ще бъде възможност за нас да подновим подкрепата си за този проект и да се насочим към много въпроси, които ти подчертаваш в писмото си.” Малко по-надолу в него се говори и за развитието на ядрената енергетика в България: „Относно въпросите от областта на ядрената енергетика, които посочваш в писмото си, бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом.” Русия и България работеха по три големи енергийни проекта - АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и петролопровода Бургас-Александруполис. В момента и трите проекта не се реализират заради геополитически и икономически проблеми. Сагата АЕЦ "Белене" Строителството на втора ядрена централа беше спряно в края на март 2012 г., след което през септември същата година руската "Атомстройекспорт" - дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом" заведе дело в Международния арбитраж срещу България за над 1 милиард евро. В средата на юни тази година стана ясно, че България е осъдена да плати 620 милиона евро на руската страна заради спирането на проекта. Миналата седмица в Москва се проведоха преговори между министъра на енергетиката Теменужка Петкова и първия заместник-генерален директор на "Росатом" Кирил Комаров. След разговорите стана ясно, че Русия ще настоява за стриктно изпълнение на решението на Арбитражния съд по казуса с АЕЦ „Белене“. „Росатом“ е готов да обсъди с българските си партньори възможните варианти за разрешаване на ситуацията, в съответствие с интересите на двете страни, но само в контекста на необходимостта от максимално бързо погасяване на дълга от българска страна“, отбеляза тогава Комаров. Проектът "Южен поток" Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа. Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016, когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно. "Южен поток" не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него "Газпром" притежаваше 50%, а италианската ЕНИ - 20%. Френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" /част от BASF/ държаха по 15%. За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика. Една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро. Украинската криза и спирането на "Южен поток" След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода. На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта „Южен поток“. "С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България", заяви тогава стопанинът на Кремъл. От своя страна президентът на „Газпром" Алексей Милер обяви, че проектът „Южен поток“ повече не е актуален. Вместо него руската страна предложи на Турция да се изгради газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море със същия капацитет от 63 милиарда куб.м. газ, какъвто имаше "Южен поток". Инициативата също така предвиждаше и построяването на газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето всички желаещи ще могат да си купуват "синьо гориво" на пазарни условия. В началото на декември 2015 г. Русия обяви, че проектът за газопровод „Турски поток“ е спрян. Това стана, след като турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24 в небето на Сирия. Този акт на Анкара предизвика най-голямата криза в двустранните руско-турски отношения от десетилетия насам. Отношенията между Русия и Турция започнаха да се затоплят през юни 2016 г., след като от власт бе свален премиера ислямист Ахмет Давутоглу. Двустранните контакти се активизираха особено силно след неуспешния опит за преврат от нощта на 15 срещу 16 юли. Очаква се на 9 август в Санкт Петербург да се проведе ключова среща между двамата лидери Владимир Путин и Реджеп Ердоган, на която ще бъдат обсъдени съвместните проекти в енергетиката, включително бъдещето на проекта за газопровод „Турски поток“.