Путин иска 40% от Украйна: Е. Тод пред Фигаро, след като позна краха на СССР 23 г. преди него и възраждането на Русия преди 34 г.
Еманюел Тод е човекът, който на база анализ на раждаемостта прогнозира с точност краха на Съветския съюз в зенита на червената империя през 1976 г. Когато това се сбъдна, през 1990 г., отново за всеобща изненада, когато тя беше в разпад, той прогнозира възраждането на силата на Русия като основен антипод на ЕС. Сега в новата си книга чертае развитието на Запада, от който и ние вече сме част, в контекста на войната в Украйна. Повод да даде интервю за най-авторитетния френски вестник Фигаро, преведено от Галя Дачкова в Гласове.
- Интервюто, което дадохте на Фигаро точно преди една година, бе озаглавено “Третата световна война започна”. Вие вече констатирате поражението на Запада. Но войната не е приключила…
- Войната не е приключила, но Западът излезе от илюзията за възможна украинска победа. Това все още не беше ясно на всички, докато пишех, но днес, след неуспеха на контраофанзивата през лятото, и констатацията за неспособността на САЩ и другите страни от НАТО да предоставят достатъчно оръжия на Украйна, Пентагонът ще се съгласи с мен. Моята констатация за поражението на Запада се основава на три фактора. Първо, индустриалният дефицит на САЩ с разкриването на фиктивния характер на американския брутен вътрешен продукт (БВП). В книгата си смалявам този БВП и показвам дълбоките причини за индустриалния упадък: недостатъчно обучение на инженери и по-общо упадък на образователното ниво от 1965 г. в Съединените щати.
По-дълбоко, изчезването на американското протестанство е вторият фактор за упадъка на Запада. Моято книга всъщност е продължение на “Протестантската етика и духа на капитализма” на Макс Вебер. Той правилно смяташе, в навечерието на войната през 1914 г., че възходът на Запада е в основата си възход на протестантския свят - Англия, САЩ, Германия, обединена от Прусия, Скандинавия. Късметът на Франция беше, че е географски прилепена към водещата група. Протестантството създаде високо образователно ниво, непознато в човешката история, всеобщо ограмотяване, защото изискваше всеки вярващ да може сам да чете Светите писания. Освен това страхът от осъждането на вечни мъки, нуждата да се чувстваш избран от Бога породиха трудова етика, силен индивидуален и колективен морал.
С отрицателната му страна - някои от най-лошите расизми, съществували някога - срещу черните в САЩ или срещу евреите в Германия - тъй като, със своите избрани и прокълнати, протестанството се отказваше от католическото равенство между хората. Образователният напредък и трудовата етика доведоха до значителен икономически и индустриален напредък. Днес, симетрично, неотдавнашният крах на протестанството предизвика интелектуален упадък, изчезване на трудовата етика и масова алчност (официално име: неолиберализъм): възходът се превръща в падение на Запада. Този анализ на религиозния елемент не означава за мен никаква носталгия или морализаторско оплакване: това е исторически констатиран факт. Впрочем расизмът, свързан с протестантството, също изчезва и САЩ имаха своя първи чернокож президент, Обама. Можем само да се поздравим.
- А кой е третият фактор?
- Третият фактора за поражението на Запада е предпочитанието на останалата част от света към Русия. Тя откри дискретни икономически съюзници навсякъде. Новата консервативна руска мека сила (анти-ЛГБТ) е в разгара си, откакто стана ясно, че Русия удържа икономическия шок. Нашата културна модерност наистина изглежда доста безумна за външния свят, това е констатация на антрополог, не на ретроморалист. И нещо повече, тъй като живеем от нископлатения труд на мъже, жени и деца от бившия трети свят, нашият морал не е надежден. В тази последна моя книга искам да избягам от обкръжаващата ни емоция и постоянната морална оценка и да предложа безпристрастен анализ на геополитическата ситуация. Внимание, следва интелектуално признание: в книгата си се интересувам от дълбоките и дългосрочни причини за войната в Украйна, скърбя за смъртта на моя духовен баща в историята, Еманюел Льо Роа Ладюри, и признавам всичко: не съм агент на Кремъл, а последният представител на френската историческа школа “Анали”!
- Може ли наистина да се говори за световна война? И наистина ли Русия спечели? По-скоро сме във форма на статукво…
- Американците наистина ще се стремят към статукво, което да им позволи да прикрият поражението си. Руснаците няма да го приемат. Те осъзнават не само непосредственото си индустриално и военно превъзходство, но и бъдещата си демографска слабост. Путин със сигурност иска да постигне военните си цели, като пести хора и не бърза. Той иска да запази постиженията на стабилизацията на руското общество. Той не иска да ремилитаризира Русия и държи да продължи икономическото си развитие. Но той знае също, че идват кухи демографски класи и че след няколко години (три, четири, пет?) набирането на военни ще бъде по-трудно.
Така че руснаците трябва да победят Украйна и НАТО сега, без да им дават никаква пауза. Нека не си правим никакви илюзии. Руското усилие ще се засили. Отказът на Запада да осмисли руската стратегия в нейната логика, с нейните основания, силни страни, ограничения, доведе до всеобщо заслепение. Думите потъват в мъглата. Във военно отношение най-лошото предстои за украинците и западняците. Несъмнено Русия иска да вземе 40% от украинската територия и неутрален режим в Киев. А в нашите телевизионни предавания, точно в момента, в който Путин твърди, че Одеса е руски град, все още разправят, че фронтът се стабилизира…
- За да демонстрирате западния упадък, наблягате на показателя детска смъртност. С какво е красноречив този показател?
- Наблюдавайки нарастването на руската детска смъртност между 1970 и 1974 г. и прекратяването на публикуването на статистики по този въпрос от Съветите, прецених, че режимът няма бъдеще в книгата ми “Финалният крах” (1976 г.). Така че това е параметър, който се е доказал. Съединените щати изостават тук спрямо всички западни страни. Най-напреднали са скандинавците и Япония, но Русия също е напред. Франция е по-добре от Русия, но при нас се усеща леко надигане. И във всеки случай изоставаме от Беларус. Това означава просто, че онова, което ни казват за Русия, често е невярно: представят ни я като пропадаща страна, подчертавайки авторитарните ѝ аспекти, но не виждаме, че тя е във фаза на бързо преструктуриране. Падането беше жестоко, отскокът е изумителен.
Това число може да бъде обяснено, но това означава преди всичко, че трябва да приемем реалност, различна от тази, която нашите медии представят. Русия със сигурност е авторитарна демокрация (която не защитава своите малцинства) с консервативна идеология, но нейното общество се движи, става много технологично с все повече и повече елементи, които работят перфектно. Изричането на тази реалност ме определя като сериозен историк, а не като путинофил. Всеки отговорен путинофоб трябва да оценява противника си. Също така непрекъснато подчертавам, че Русия, абсолютно като Запада, който смята за упадъчен, има демографски проблем. Руското законодателство срещу ЛГБТ, въпреки че вероятно много се харесва на останалия свят, не кара руснаците да имат повече деца от нас. Русия не убягва на общата криза на модерността. Няма руски контрамодел.
Но не е невъзможно общата враждебност към Запада да структурира и да даде на руската система оръжия, събуждайки патриотизма на обединението. Санкциите позволиха на руския режим да започне политика на широкомащабна протекционистка замяна, която той никога нямаше да може да наложи сам на руснаците и която ще даде на тяхната икономика значително предимство пред тази на ЕС.
Войната затвърди социалната им солидност, но индивидуалистичната криза съществува и при тях, а останките на общностната фамилна структура бяха само регулатор. Индивидуализмът, мутиращ напълно в нарцисизъм, се развива само в страните, в който е властвало нуклеарното семейство, най-вече в англо-американския свят. Нека си позволим един неологизъм: Русия е общество на контролиран индивидуализъм, като Япония или Германия.
Моята книга предлага описание на руската стабилност, после, движейки се на запад, анализира загадката на разпадащото се украинско общество, което намери във войната смисъла на живота си, след това преминава към парадоксалния характер на новата русофобия на старите народни демокрации, а после към кризата на ЕС и накрая към кризата на англосаксонските и скандинавски страни. Този поход на запад ни отвежда на етапи към сърцето на нестабилността на света. Тя е гмуркане в черна дупка. Англо-американското протестантство достигна нулево ниво на религията, отвъд зомби стадия, и създаде тази черна дупка. В Съединените щати, в началото на това трето хилядолетие, страхът от празнотата мутира в обожествяване на нищото, в нихилизъм.
- Не е ли твърде ласкателно да се говори за авторитарна демокрация за Русия?
- Трябва да излезем от опозицията либерална демокрация срещу луда автокрация. Първите са по-скоро либерални олигархии с елит, откъснат от населението - никой извън медиите не се занимава с промените във френското правителство. Трябва да използваме друг концепт, за да заменим “автокрация” или “неосталинизъм”.
В Русия мнозинството от населението подкрепя режима, но малцинствата - независимо дали са гейове, етнически малцинства или олигарси - не са защитени: това е авторитарна демокрация, подхранвана от останките на общностния руски темперамент, който е създал комунизма. Терминът “авторитарен” има толкова голяма тежест за мен, колкото и терминът “демокрация”.