Quo vadis БСП

Избрани кметове с етикета „БСП“
    1995    1999    2003    2007    2011    2015    2019
Общини    190    87    75    80    62    38    38
%    75%    33%    29%    30%    23%    14%    14%
Областни градове    20    11    3    9    8    0    3

Няма съмнение, че е нужен сериозен разговор и анализ, защо една първостепенна политическа партия в България вече е сред малките и може би „залязващи“ политически сили. Едва ли обаче старото оправдание за „врага с партиен билет“ ще помогне, освен да засили инерцията надолу.

Как една демократична партия стана лидерска?

Удивително е, до каква степен БСП е успявала въпреки всичко да запази механизмите на вътрешнопартийната си демокрация, позволяващи както различни фракции (още веднага след 1989 г.), така и конгреси, на които се сблъскват различни възгледи за политическата стратегия, идеологията и лидерството в партията. Дори е учудващо, колко много остри вътрешни сблъсъци е преживяла БСП и все още продължава да съществува на политическата арена.

Всъщност именно тази удивителна устойчивост кара някои социалисти да вярват, че нищо не може да доведе до политическата маргинализация на една толкова стара и устойчива на вътрешни конфликти партия.

Това на пръв поглед изглежда точно така, защото при всички вътрешни кризи и разцепления, нито една от отделилите се от БСП партии не успя досега да я измести убедително от позицията й на хегемон на левицата. „Евролевицата“ влезе в парламента на критичните за БСП избори през 1997 г., но след 2001 г. остана извън парламента.

АБВ влезе в парламента през 2014 г. (отново критични за БСП избори), но след 2017 е извън парламента. „Движение 21“ влезе в парламента в коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ през април 2021 г., но след ноември остана извън парламента. „Нормална държава“ дори не успя да влезе в парламента.

БСП удивително бързо или се разделя или остракира бившите си лидери. Жан Виденов напусна партията и наскоро опита участие в изборите с няколко радикално-леви партии. Георги Първанов, след като беше първият президент, спечелил втори мандат (2001 и 2006), също напусна, а съпартийците му го обявиха за „предател“.

Михаил Миков току-що заяви, че не се чувства част от БСП. Сергей Станишев от 2011 г. е президент на Партията на европейските социалисти, но в БСП е фактически изолиран. Дали тази лидерска история в БСП не насърчава днес в БСП председателката Корнелия Нинова да прави всичко възможно, само и само да не остане „бивша председателка на БСП“.

Изборът й начело на БСП през 2016 г. (395 гласа на конгреса срещу 349 гласа за Михаил Миков) беше разчетен от мнозина в БСП като начало на съществена промяна в партията. Новата председателка лансира в ръководните среди на БСП млади социалисти (самата тя изглежда членува в БСП от 2003 г.), успя да отстрани от партията фигури като Георги Гергов, смятан за най-яркия представител на „червените мобифони“ (по знаменития израз на Стефан Продев, дългогодишен главен редактор на в. „Дума“ 1990-1999).

Но същевременно тези промени бяха съпътствани с кадрова и идеологическа политика, която накара много видни социалисти да станат остри нейни критици. Особено през 2021 г. и неочаквания първи голям изборен провал през април, когато БСП получи по-малко гласове и в сравнение с „електоралното дъно“ от 2014 г. Платформата „Социализъм 21 век“ обедини критични към Корнелия Нинова видни социалисти, някои от които я бяха подкрепили през 2016 г.

Тези събития се случиха на фона на усилие в БСП, някой да поеме отговорността за електоралните неуспехи след 2016 г. (изборът на Румен Радев и Илияна Йотова за първия им мандат). Защото през 2017 г. БСП отново излезе втора след ГЕРБ, въпреки очакванията на новоизбраната й председателка. Същото се случи и на европейските избори през 2019 г., макар БСП да спечели един мандат в повече.

Тогава Корнелия Нинова подаде оставка с думите: „При демократичните партии, в правовите държави, в модерното общество, отговорността винаги се носи от председателя. Затова аз поемам цялата отговорност за тази загуба. Подавам си оставката като председател на БСП“.

Но на свикания скоро след това конгрес тя оттегли оставката си, след призиви от основни организации на партията да остане на поста. След като отново се кандидатира за председател по силата на новия устав беше избрана с 80% от гласувалите социалисти, при участие от 70%. Тези преки избори за председател показаха обаче и друго – членският състав на БСП се е свил от около 150000 през 2012 г. на 80000 през 2019.

Нова оставка Корнелия Нинова подаде след парламентарните избори през ноември 2021 г. с думите: „Изчаках окончателните резултати от изборите. Оценявам този резултат на БСП като катастрофален, особено с това, че отстъпихме от трето на четвърто място. Поемам цялата отговорност, вината е изцяло моя.“

Свиканият конгрес през януари 2022 г. отхвърли оставката на председателката Корнелия Нинова (415 „против“, 164 „за“, 20 са се въздържали). Тази поредна подадена и неприета оставка накара видни социалисти, критици на Нинова, да излязат с остри коментари, че БСП е станала „лидерска партия“. Велислава Дърева заяви: „Партията на Димитър Благоев е похитена от една креатура на Иван Костов.

Тя се казва Нинова“. Като допълва и назначението на Калоян Методиев за началник на политическия кабинет на Корнелия Нинова в Министерството на икономиката. Той е бивш лидер на младежкия СДС и остър критик на президента Румен Радев, след като напусна поста на началника на неговия кабинет.

Привърженици на Корнелия Нинова, обратно, защитиха решението на конгреса да не приеме оставката й. Така БСП е във вероятно най-острата вътрешнопартийна криза, откакто е създадена.

Как една социалистическа партия стана консервативна?

Когато през 1990 г. беше проведен вътрешнопартиен референдум в средите на тогавашната БКП за приемане на ново име, всъщност въпросът не беше само до името. Защото след това БСП трябваше да се пререгистрира в съда според закона, което доведе до необходимостта от презаписване на членовете й.

Това не стана автоматично и от 932055 членове на БКП към 1986 г. в БСП се презаписаха около 350000, малко над една трета. По същество беше учредена нова партия, макар елитът й да беше част от елита на БКП, а разказът за нейната генеалогия започваше без прекъсване от учредяването на БСДП през 1891 г.

През 1990-те години БСП беше партията с най-многобройни фракции: социалдемократически, социаллиберални, неокомунистически, проевропейски и националистически. Постепенно в програмните си документи партията възприе профила на европейската социалдемокрация (член на Социалистическия интернационал от 2003 г. и на ПЕС от 2005). До 2016 г.

БСП идеологически се сближава с водещите социалистически и социалдемократически партии в Европа като ГСДП, Португалската СП, френската СП. Партията приема членството на България в НАТО (от 2001 г.), работи и активно за присъединяването към ЕС през 2007 г.