Радев е проблемът на статуквото: Иво Христов

"Натрапвано деление на "интелектуалци" и "чалгари" идва да замести овехтялото вече деление на комунисти и антикомунисти. Разделен народ се управлява по-лесно.
Президентът Радев е големият проблем за сценаристите на прехода, те ще направят всичко възможно, за да осуетят втори негов мандат.
Демонтажът на режима е историческата задача пред българската опозиция в момента. Президентът призова да се постигне съгласие и взаимодействие около програма минимум още преди изборите, но тогава разнородната опозиция не го осъзна. Сега различни маси избиратели свързват своите надежди с "Има такъв народ", с БСП, с "Демократична България", с "Изправи се! Мутри вън!". По същество, обаче, това са едни и същи надежди - за честни избори, законност и борба с корупцията, с административния рекет; надежди за реформа на правосъдието. Сиреч, задачата остава същата - опозицията да влезе в диалог и да действа съгласувано по тези теми. Особено предвид потенциално краткия живот на този парламент, който трябва да действа ударно. Всички червени линии, които опозиционните партии чертаят помежду си, спъват изпълнението на тази историческа задача по демонтажа на режима. Те подлагат на риск и собственото им бъдеще, защото, ако не успеят, тези партии ще се окажат излишни за избирателя.
Това са част от темите, които коментирах в предаването „По-полека“ в ефира на Дарик радио.
ГЕРБ трябва да върне мандата от благоприличие и от целесъобразност, както БСП има мъдростта и смирението да го стори БСП, в частност Николай Добрев, през 1997 г.
„Има такъв народ“ и БСП са очевидно следващите мандатоносители. Всеки трябва да направи усилие да предложи кабинет. Обществото ще приеме зле отказа от мандат на опозиционните сили и рискуваме следващи избори да ни върнат назад, в блатото. Борисов няма да възкръсне, той е напълно компрометиран, но може да пропилее още от историческото време и ресурсите на България.
Този парламент е много фрагментиран и никоя партия не е незаобиколим фактор, ако всички останали се погодят. Но оздравяването на демокрацията изисква широк консенсус. Затова, колкото повече партии се обединят около програмата минимум, толкова по-добре (с изключение на ГЕРБ, разбира се; тя е партията-носител на досегашния модел). В опит да си присвоят добрата роля, партиите демонстрират идеен снобизъм, който пречи на общия фронт. Те очертават червени линии на своите коалиционни възможности. Това е късогледо поведение. Категорично БСП трябва да е част от демократичния фронт. Опитите да бъде изолирана вредят на каузата. Ще навредят и на онези, които са в основата на тези опити.
Що се отнася до въпроса дали е възможно обединение на „интелектуалци“ и „чалгари“ - двете понятия са опростенчески. Тъй или иначе, дали се харесват, или не, така наречените интелектуалци и чалгари са част от един и същ народ. Впрочем, не съм сигурен кое от съсловията носи по-тежка отговорност за