Радев е проблемът на статуквото: Иво Христов

днешния обществен маразъм. Да не забравяме, че чалгата бе зачената от сребролюбиви интелектуалци, а днешният режим отглежда голям брой интелектуалци на хранилка, които го славословят из студиата и които носят солидарна отговорност за катастрофата, до която се докарахме. Опасявам се, че това натрапвано деление между интелектуалци и чалгари идва да замести овехтялото вече деление на комунисти и антикомунисти. Разделено общество се управлява далеч по-лесно. Здравословното деление е между почтени и непочтени; между корумпирани и честни. Манипулаторите се опасяват хората да не узреят до този прочит, защото тогава обществото ще бъде неподатливо на големи манипулации и ще може да се регулира само.
Вотът за „Има такъв народ“ е протестен. Партията е създадена с идеята да каптира протестния вот. Надявам се да не злоупотреби с него. В очите на много хора шоуто бе трибуна за волнодумство, което го родее с опозиция. При по-внимателен прочит, обаче, ще забележите, че тази опозиционност е в безопасни дози. Що се отнася до идеите от референдума: намаляването на броя на депутатите, на партийните субсидии и въвеждането на мажоритарен вот, те са в интерес на олигархията, защото ще оставят политиката на произвола на големите пари. Тя и сега зависи от тях, но тогава това ще затвори пътя за всички идейни пробиви, които нямат подкрепата на бизнеса. Аз съм предпазлив към пробива на „Има такъв народ“.
Интерес да не се стигне до консенсус сега и да има нови избори имат ГЕРБ и националистите, защото те все още държат всички лостове и могат да се домогнат до по-добър резултат, а опозицията ще е отслабена поради неуспеха да състави правителство.
Налице е страх от служебно правителство, който е съвсем очевиден. Борисов с високи фалцети казваше: „Всичко друго, но не и служебно правителство“. Това беше миналото лято, по време на протестите. Страхът от служебно правителство е страх от честни избори. ГЕРБ държеше да организира изборите, тъй като разполага с целия административен ресурс и възможност да влияе върху вота. Както виждате, това се отрази на резултатите – те все пак остават първа политическа сила. Но това е с цената на мобилизирания корпоративен вот, на вота на чиновничеството и т.н. Така че страх от служебно правителство има, особено от възможността то да осветли всички далавери на досегашното управление.
Възможен е, но не е желателен експертен кабинет тип „Беров“. Това означава да се размие политическата отговорност, което дава простор за злоупотреби. Епохата „Беров“ беше началото на днешния порочен български капитализъм. От програмен кабинет би имало полза, ако набележи три-четири приоритетни реформи: на изборния кодекс, в правосъдието, и ако си даде много кратък срок, от няколко месеца, за да ги осъществи. Срокът трябва да е заявен публично още при съставянето. Безсрочен кабинет, без политическо отговорност, ще бъде опасен за България.
Изборният резултат на БСП е огорчаващ за всички хора вляво. Мисля, че резултатът не е точно изненадващ, защото беше следствие от натрупване на грешки. Най-вече абсурдното поведение на БСП спрямо кандидатурата на Румен Радев и Илияна Йотова. Лидерите, които заявиха имплицитна подкрепа за двойката Радев-Йотова – г-жа Манолова, г-н Трифонов и други – си преляха част от авторитета на президента. БСП загуби достоверност като алтернатива с двусмисленото си поведение, тъй като в очите на хората президентът е контрапункт на сегашния авторитарен модел и това се видя през последните четири години.
Резултатът на БСП щеше да е значително по-добър, ако Корнелия Нинова не беше отложила подкрепата за втори мандат на Румен Радев за