Радев: Правителството абдикира от взривоопасните проблеми в страната

„Председателството бе натрапчиво употребявано за вътрешнополотически пиар, с всички произтичащи от това последствия“, каза президентът Румен Радев в изказването си на конференцията „Българското председателство на Съвета на ЕС – време за равносметка“, организирана от фондация „Фридрих Еберт“. „Нормално беше, по време на подготовката и в процеса на самото председателство България да стане по-демократична, европейска страна, с независими и ефективни институции, с утвърждаване на върховенството на закона, с ефективно разделение на властите, със свобода на словото. Това обаче не се случи. Правителството се хвърли изцяло във външната политика и се посвети на европредседателството, като абдикира от сложните и взривоопасни проблеми в страната, които точно сега изискват лидерство и отговорност“, посочи държавният глава.

Публикуваме пълния текст на изказването на Румен Радев:

"Първо, благодаря на организаторите за поканата да открия днешната конференция, която си поставя твърде амбициозна цел – равносметка на българското европредседателство.

То приключи преди три дни и медиите вече бълват анализи. Но може да се окаже, че те са с кратък срок на годност. Защото първото българско европредседателство съвпадна с критични за Европейския съюз времена. В организацията протичат центробежни процеси, които поставят под въпрос досегашната й архитектура. А според някои водещи европейски политици и самото й съществуване.

Затова нашето европейско председателство може да се окаже една подробност в исторически времена.

Бих искал да благодаря на всички наши сънародници, които вложиха усилия в организацията. В логистичен план нашата администрация се справи с отговорностите си. Получихме и стандартните за всяко европредседателство комплименти, които не бива да ни заблуждават. Състоянието на съюза днес е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки. Тези дни на много места ще прочетете, че за тези шест месеца баха затворени 78 досиета. Но това е чиновническа статистика. Броят на прегръдките и целувките, броят на лидерите, позирали на моста на влюбените, стотиците проведени срещи и изработени документи са просто статистика.

Онова, което историята ще запомни е какво се е случило със съюза през тези шест месеца.

По тази причина не бих разделял оценката си на позитиви и негативи, не бих влязъл и в елементарната парадигма на славословене или критика.

В духа на тези разсъждения би следвало анализът на приоритетите на нашето председателство да не се заглушава от фанфарите за Западните Балкани,  да не се размива в изброяването на постоянните приоритети на всички председателства – икономически растеж, свързаност, заетост, цифровизация, енергиен съюз, сигурност. За нас е важно да си отговорим:

    доколко бяха избрани и отстоявани приоритети, значими за решаване на критичните за единството и солидарността на Европа проблеми, за нейното бъдеще

  доколко приоритетите бяха значими в регионален и национален план

    доколко България реагира адекватно на важни събития по време на европредседателството

Приоритетът Западни Балкани е важен, бе последователно провеждан, но с времето се оказа задминат от дневния ред на съюза и критичният проблем за обединена Европа – нейното единство, солидарност и бъдеще.

Днес Европа говори за миграцията и тя поставя на изпитание ценостите и бъдещето на съюза. Този проблем извади наяве дълбоки разломи в организацията, които заплашват нейното единство и проявяват институционалните й слабости. В този контекст Западните Балкани останаха приоритет за София, но изпаднаха извън фокуса на обединена Европа още преди края на тези шест месеца.  

Събитията днес се развиват твърде бързо и Европа сама не смогва да следва дневния си ред. Къде остана Бялата книга на ЕК за бъдещето на Европа, по която трябва да имаме решение през 2019? Накъде отива Европа и потърсихме ли отговори и решения по време на нашето председателство? Уви, не.

Тези въпроси изискват истинско лидерство. Механичната надпревара между ротационните председатели за закриване на по-голям брой досиета в условията на безидейност, може да доведе до закриване на самия ЕС. Неслучайно когато с румънският президент Клаус Йоханис обсъждахме техните приоритети, той посочи, че основният приоритет на тяхното председателство ще бъде бъдещето на ЕС. Този далечен хоризонт убягна на нашето председателство.

Що се отнася до регионалните приоритети, пропуск е, че Дунавската стратегия не получи подобаващо място. Повдигам тази тема отдавна – поради нейната значимост за една по-обединена, свързана и просперираща Европа и особено поради значението й за Северна България. Пропуснат бе огромен шанс за нейното възраждане най-вече поради факта, че три последователни председатели на СЕС – България, Австрия и Румъния, са дунавски страни. Организирах и специална 3-странна среща на тримата президенти в гр. Русе, на която констатирахме потенциалът на Дунавската стратегия и необходимостта от нейното съживяване. . Надявам се поне Австрия и Румъния да се отнесат по-сериозно към проблемите и бъдещето на този, така важен за България, регион. Българското правителство пропусна тази възможност. Тъкмо по дунавския вектор преминава транспортната, културната и икономическата връзка между България и Европа. И така е от векове. Уви, той бе недооценен и засенчен от приоритета Западни Балкани.

Сигурността и стабилността на Европа бяха сред обявените приоритети на нашето председателство. Но се случиха ред важни събития, на които България не отреагира и не ги постави за задължително обсъждане: