Референдум одобрява новата Конституция

    въпроса за изменение на територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
    въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
    въпросите за изменение на чл. 11, ал. 2 и 4 и на чл. 63, ал. 1 и 3 от Конституцията (това са текстовете, които уреждат непосредственото действие на Конституцията, примата над международните договори, неотменимостта на основните права на гражданите и временното ограничаване на отделни права при война, военно или друго извънредно положение
    въпросите за изменение и допълнение на правилата за изменение и допълнение на Конституцията.

Ако промените в Конституцията не съберат 4/5 от гласовете, но са получили поне 2/3, ще имат и втори шанс за гласуване.

А след това ще трябва да бъдат одобрени и на национален референдум от повече от половината от гласувалите избиратели при участие на не по-малко от половината от тях.

„Най-висшият гарант, който трябва да утвърди новия основен закон или промените в него при горепосочените хипотези, е народът. Цялата държавна власт произтича от народа и той може да я осъществява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Чрез националния референдум всеки един от имащите право на глас граждани осъществява принципа на народния суверенитет в неговата пълнота. Върховната санкция върху основополагащи решенията на конституционния законодател ще бъде в ръцете на гражданите. Гласът на хората за една нова конституция, утвърдили я чрез пряк и демократичен избор, ще ѝ вдъхнат нова природа. Тя ще се превърне в истински по своето предназначение и функция обществен договор, потвърден от най- високопоставената власт – волята на народа“, пишат вносителите в мотивите си.

Жалбата до КС – само след изчерпване на всички съдебни инстанции

За разлика от първоначалния проект, внесеният в НС, съдържа ясни разпоредби за индивидуалната конституционна жалба.

„При съмнение за несъответствие между приложим закон и Конституцията, съдът, който разглежда делото като последна инстанция, по инициатива на заинтересованата страна или по свой почин спира съдебното производство и внася въпроса в Конституционния съд“, предвижда ал. 2 на чл. 162.

А после урежда, че когато инициативата не е била уважена от съда, „или не е било възможно да бъде направена, тъй като окончателният съдебен акт е основан на закон, чието прилагане не е било обсъждано от страните, в двумесечен срок от приключване на делото, засегнатият гражданин или юридическо лице може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на приложения закон“. Уважаването на искането е основание за възобновяване на съдебното производство.

В мотивите си вносителите припомнят, че още през 1991 г. е имало идея за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но надделява мнението, че това може да се случи на по-късен етап, „след утвърждаване на българската демокрация като политическа стълб“.

И заявяват: „Конституционният съд на Република България от създаването си до сега се утвърди като институция, защитаваща ефективно закрепените в нея основни права и свободи на гражданите и установения конституционен ред. Гражданите, следва в максимална степен да получат защита на техните основни права и свободи и от конституционната юрисдикция. Ето защо смятаме, че е настъпило времето за въвеждането на института на индивидуалната конституционна жалба, който да допринесе за засилване на правото на защита на гражданите и организациите“.

Друга важна промяна е, че се дава право на адвокатурата да сезира КС не само за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права на гражданите, но и на юридическите лица. „Това е в съответствие с чл. 146, който предвижда, както и до сега, че адвокатурата подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси“, обясняват вносителите.

В проекта е запазено първоначалното предложение за разделяне на ВСС на Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите. „Много често Висшият съдебен съвет не се възприема като автономен и независим орган, който е в състояние ефективно да защитава независимостта на съдебната система от изпълнителната и законодателната власт. Това усещане е индикация за продължаващото недоверие в българското правосъдие и по-специално във висшия кадрови и административен орган. За това предприехме инициативата изцяло да отделим колегиите на Висшия съдебен съвет. Съставът на съдебните съвети ще бъде такъв, че ще гарантира тяхната независимост и ще им даде възможност за изпълняват своите функции ефективно“, пишат вносителите.

И предлагат съдийският съвет да има 15 членове – в него да влизат председателите на двете върховни съдилища и 7 съдии, избрани от съдии и 6, излъчени от парламента. Прокурорският съвет пък да е с 11 членове – обвинител №1 и по петима от професионалната и парламентарната квота. Всеки от тях да има отделен инспекторат, е друга от познатите идеи на ГЕРБ.

Както е известно, друго предложение на ГЕРБ е мандатите на тримата големи в съдебната власт да се намалят от 7 на 5 години. Управляващите не са се отказали и от идеята си те да се избират от съответния съвет – на съдиите и на прокурорите, и да отпадне утвърждаването на избора от президента, който сега участва в процедурата с право на своеобразно вето.

Запазена е и идеята от началния проект Народното събрание да може да изслушва главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор.