Резултатът от PCR теста не ни дава клинично решение, само трупаме бройки: Д-р Еленски

от самия факт, че имаме положителен или отрицателен резултат не следва нищо. Ние следваме клиничната картина и се опитваме да омекотим проявите на болестта с т.нар. симптоматично лечение. Но самата болест като произход, като причина не я атакуваме, защото няма с какво. И какво печелим от теста? Изследванията от клинична гледна точка имат смисъл, когато дават възможност да се вземе медицинско решение – променя или определя поведението ни. А в конкретния случай тези изследвания имат само епидемиологичен смисъл. Те пресяват заразени от незаразени и дават информация за разпространението на заразата сред населението. Да, за целите на управлението, на науката, за взимането на решения от политическа гледна точка върши работа. Но ако това е целта, би трябвало организацията на изследванията да е друга. Не да изследваме срещналите се със заразата, а да имаме статистическо достоверни извадки, които да са предварително изчислени.

В момента в България огромната част от направените тестове са заплатени или от лицето, което е поискало теста, или от негов работодател или близък. Частта, платена от държавата, независимо през Здравната каса или по друг начин, е нищожно малка. С други думи казано, каквито и да са разходите, те не са плод на политика. Тоест, хаотично хвърляме немалко пари, срещу които не получаваме нищо друго, освен нарастваща тревожност. Същевременно имаме групи хора, които се нуждаят от сериозна финансова подкрепа, за да се справят с болестта, с карантината, с проблемите, които възникват. Типичен пример са затворените колективи - домове за хора с деменция, с умствено изоставане, които пламнаха. Те имат проблем с липсата на персонал.

Освен това резултатът от теста не е с чак толкова безспорна достоверност. По литературни данни дори най-претенциозните лаборатории не дават повече от 70% достоверност. Оставям настрана факта, че интерпретацията на резултата никак не е лесна. Ние регистрираме части от нуклеиновата киселина на вируса, не самия вирус. Не изчисляваме вирусен товар. Чисто количествено не можем да оразмерим какво носи човека, при когото сме регистрирали положителен тест. И по тази причина не можем да кажем дали този човек е заразяващ, или вече е приключил с тази си възможност, независимо че излъчва някакви части от вируса. И положителните тестове не ни носят някаква полезна прогностична информация по отношение развитието на болестта.

На доста места колеги прекратиха практиките си от страх да не се заразят и да не станат жертва на болестта. Колеги, които са на възраст, се оттеглиха от активна дейност. Същото става с персонала в по-особените структури. Трудно се намират сестри, санитари, хора, които да се изложат на риск, защото вече е обяснено, че този риск е страшен и животът на всеки е поставен под непосредствена заплаха. Да, има хора, които няма да оцелеят. Колко са те, не знаем. Обаче става дума за природна стихия и претенции, че по някакъв начин я регулираме и управляваме с каквито и да било мерки, е меко казано спорна. Може да опитаме да намалим щетите, но не повече от това. Затова е важно на хората да се обясни, че при най-малката проява на болест трябва да си останат вкъщи. Вече няколко пъти ми се случва пациенти с прояви на болест, включително висока температура, една седмица да ходят на работа, общуват с колегите си и чак когато за тях стане непосилно да се вдигнат от леглото, да се сетят, че трябва да потърсят помощ. Аз нямам средство, с което да лекувам този човек, но навреме уведомен, мога да проследя състоянието му и да реагирам, когато се налага допълнителна намеса. И навреме да се прекрати контактът с други хора, за да не се разпространява заразата. Все още има сравнително висок процент родители, които изпращат децата си на училище и детска градина с колебания по отношения на това дали е напълно здраво.