19min.media

Руските граждани у нас започнаха да продават ваканционните си имоти

Руски граждани продължават да разпродават имоти в България заради ограниченията да ги ползват след войната в Украйна и наложените от ЕС санкции. За първите девет месеца на годината те са продали недвижими имоти у нас за 12.7 млн. евро, показват данните на БНБ. Миналата година продажбите бяха двойно по-големи като надхвърлиха 22 млн. евро.

Руските граждани започнаха да се разделят с бългаските си имоти далеч преди войната в Украйна - още от 2018 г. заради проблеми с обслужването на заемите за тяхното закупуване. Наскоро от Министерството на правосъдието предоставиха в парламента справка за руските имоти у нас. Статистиката обаче е непълна, защото се води от края на 2018 г., като преди това в имотния регистър не е имало изискване да се посочва националността на купувача. По данни на Агенцията по вписванията от края на 2018 г. към края на август 7472 имота са посочени като собственици руски граждани като физически или юридически лица. Най-много от тези жилища се намират в област Бургас – 5298, а 997 са в област Варна. 17 имота на руски граждани се намират в област Добрич, а 214 в столицата. В Благоевград такива са 463 имота, а в Пловдив – 96 и 80 в Смолян.

В действителност обаче броят на недвижими имоти, собственост на руски граждани, основно по Черноморието, е многократно по-голям.

В същото време БНБ отчита 3.173 млрд. евро (3.3% от БВП) преки чужди инвестиции в страната за януари – септември 2023 г. Това е с почти наполовина повече в сравнение със същия период на 2022 г. , когато бяха отчетени 2.138 млрд. евро преки чужди инвестиции.

От данните на БНБ е видно, че най-големият ръст на преките чужди инвестиции е по линия на реинвестираната печалба - от общата стойност на привлечените 3.173 млрд. евро чуждестранни капитали, 2.604 млрд. евро са в резултат на реинвестирана печалба. Това е добра новина, защото предишни години българските подразделения масово прехвърляха печалбите си към компаниите майки.

От инвестиции в дялов капитал, които са показател за дългосрочно инвестиционно намерение, в страната са влезли 411 млн. евро за първите девет месеца на годината. Други 157 млн. евро са под формата на дългови инструменти - т.е. заеми, които компаниите майки в чужбина предоставят на българските си подразделения и подлежат на връщане.

Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – септември 2023 г. са от Нидерландия (691.6 млн. евро), Австрия (288.9 млн. евро) и Швейцария (246.4 млн. евро). Най-голям отлив на капитали се отчитат към Израел (15.6 млн. евро) и Русия (15.5 млн. евро).