Ружа на Бориславова и GP в световен скандал за $2 трлн.

HSBC отбеляза, че с решението си да освободи банката от заплахата от наказателни обвинения, правителството е получило достъп до доклади на наблюдател, който е направил преглед на реформите и практиките на банката.
Министерството на правосъдието отказа да отговори на конкретни въпроси. Говорител на Наказателното отделение на Министерството каза в изявление:

„Министерството на правосъдието стои зад своята работа и продължава да се ангажира с агресивно разследване и преследване на финансови престъпления, включително пране на пари, навсякъде, където ги установим.“
„Всички се справят зле“: Мощен поток мръсни пари дави бюрократите

Необезпокояваният поток от мръсни пари помага на престъпни банди, дестабилизира нациите и се превръща в двигател на глобалното икономическо неравенство. Изпраните средства често се разпределят между сметки притежавани от неясни кухи фирми регистрирани в тайни офшорни данъчни убежища, което позволява на елитите да укриват огромни суми от органите на реда и данъчните власти.

Анализ на Консорциума установи, че банките в Досиетата FinCEN редовно обработват транзакции на компании регистрирани в така наречените тайни юрисдикции и го правят без да знаят кой е крайният и истински собственик на сметката. Притежателите на корпоративни сметки често предоставят адреси в Обединеното кралство, САЩ, Кипър, Хонконг, Обединените арабски емирства, Русия и Швейцария. Поне 20% от документите съдържат клиент с адрес на Британски Вирджински острови.

Анализът на Консорциума установи още, че в много случаи банките не са разполагали с информация за субектите, които стоят зад транзакциите, както и за присъствието на кухи фирми. Има случаи при които финансовите институции са поискали повече информация за субектите от други банки, които не са им отговорили. Някои банки или клонове в страни като Швейцария са цитирали местните закони за банкова тайна за да откажат предоставянето на информация.

Данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността показват, че всяка година се изпират незаконни приходи за 2,4 трилиона долара или близо 2,7% от всички стоки и услуги произвеждани годишно в целия свят. Но, пак според данни на ООН, властите успяват да разкрият по-малко от 1% от мръсните пари в света.

„Всички се справят зле“, призна в интервю за Консорциума Дейвид Луис, изпълнителен секретар на базираната в Париж Група за Финансови Действия (Financial Action Task,) партньорство на правителства от цял свят, което определя стандартите за борба с прането на пари.

Докладите на неговата организация за оценка по държави, които проучват доколко банките и правителствените агенции отговарят на законите и разпоредбите за пране на пари, показват много проверки, но малък практически напредък. Много държави изглежда са по-загрижени да изглеждат добре на хартия, отколкото да предприемат истински мерки срещу прането на пари, каза Луис.

Асоциация на най-големите световни банки дори се оплака миналата година, че регулаторите се фокусират върху „техническото съответствие“, а не дали системите им „са действитело успешни в борбата срещу финансовата престъпност“.
Експлозия в Йерусалим

За някои финансови институции проблемният клиент е друга банка.

Една ранна сутрин през 2003 г. Стивън Авербах пътува в автобус № 6 в Йерусалим, когато мъж се втурва вътре в момента в който автобусът потегля от спирката.

„Имаше твърде много неща не на място“ с този мъж, спомня си Авербах, който е роден в Ню Джърси, но емигрира в Израел като тийнейджър. Мъжът бил с дълги черни панталони, бяла риза и черно сако, типичното облекло на ортодоксален евреин, но носи „обувки с остри върхове“, които не пасват на обеклото на сектата, а сакото му било издуто. В дясната си ръка държал устройство, което приличало на входен звънец.

Авербах, който преди това е бил главен инструктор по оръжията в полицията на Йерусалим, извадил личното си оръжие. Но когато бившето ченге се обръща с лице към мъжа, „той се самовзриви“, Авербах свидетелства във видеозапис след експлозията.

Взривът убива седем и ранява 20, а Авербах остава парализиран от врата надолу. Той почива през 2010 г. от дългосрочните последствия от нараняванията си.

По това време той и семейството му са ищци по съдебен иск в САЩ в който обвиняват йорданска финансова институция Arab Bank (Арабска банка) в преместване на средства, които са били използвани за финансиране на атентата в автобуса и други терористични атаки.

Досиетата FinCEN показват, че тъй като съдебният процес хвърля сянка върху Arab Bank, тя се възползва от работните си отношения с много по-голяма и по-влиятелна банка – Standard Chartered.

Базираната в Обединеното Кралство банка помага на клиентите на Arab Bank да получат достъп до финансовата система на САЩ след като регулаторите откриват недостатъци в контрола на йорданската банка над прането на пари през 2005 г. и я принуждават да ограничи дейностите си по прехвърляне на пари в САЩ.

Standard Chartered продължава отношенията си с Arab Bank докато искът срещу нея си проправя път през американските съдилища, и дори след като американските власти уведомяват Standard Chartered, че трябва да спре да обработва транзакции за заподозрени клиенти.

През 2012 г. регулаторите в Ню Йорк стигат до заключението, че Standard Chartered е „сключила тайна сделка с правителството на Иран“, за да прокара тайни транзакции за 250 милиарда долара, като „печели стотици милиони долари“ и оставя „американската финансова система уязвима за терористи, търговци на оръжие, наркобарони и корумпирани режими“. През декември 2012 г., Standard Chartered плаща глоба от 227 милиона долара на властите в САЩ и Ню Йорк съгласно споразумение за отложено наказателно преследване.

Въпреки официалните си ангажименти да стои далеч от подозрителни клиенти, Standard Chartered обработва 2055 транзакции на обща стойност над 24 милиона долара за клиенти на Arab Bank между септември 2013 г. и септември 2014 г., показват Досиетата FinCEN.

След това, в края на септември 2014 г., се появява още една причина за Standard Chartered да се отдръпне от Arab Bank. В съдебното дело за атентата в автобуса в Йерусалим през 2003 г. и други нападения, съдебните заседатели в Бруклин решават, че Arab Bank съзнателно е подпомагала тероризма чрез предаване на пари прикрити като благотворителни дарения на Хамас, палестинската паравоенна и политическа организация, която САЩ класифицират като терористична.

Повече от година по-късно служители от вътрешния отдел за наблюдение на спазването на закона на Standard Chartered изпращат на FinCEN доклад за подозрителна дейност потвърждаващ сделките на банката с Arab Bank за период, които дори продължава няколко дни след присъдата в Бруклин. В доклада се изразяват опасения за „потенциалното финансиране на тероризм“.

Но това не е краят.