Съдиите избраха шестимата си представители в новия ВСС
Мария Терзийска – зам.-председател на окръжния съд във Варна, Явор Колев – председател на административния съд в Пловдив, Миглена Тянкова – председател на Окръжен съд -Хасково, Васил Петков – председател на Окръжен съд – Ямбол, Даниела Александрова – зам.-председател на Софийския районен съд и Младен Димитров – председател на районния съд във Велико Търново.
Това са шестимата избраници на съдиите за новия Висш съдебен съвет (ВСС).
Те бяха избрани от втория опит след като вчера нито един от 15-имата кандидати за членове на ВСС не получи повече от половината гласове. Затова в неделя съдиите гласуваха отново и при този вот за избрани се приемат шестимата с най-много гласове.
Във второто гласуване участваха 1411 съдии (предишния ден бяха 1442-ама).
Още вчера именно Терзийска, Колев, Тянкова, Петков, Александрова и Димитров получиха най-голям вот.
Всички те са председатели или зам.-председатели на съдилища. Освен това идват от различни градове.
Така между действащите и новите избраници на съдиите се очертават няколко разлики. Първата стана ясна още при номинациите – в бъдещия ВСС съдиите не изпращат нито един върховен или апелативен съдия, просто кандидати от това ниво на системата нямаше. В действащия съвет пък всички техни избраници бяха върховни съдии, с изключение на напусналата миналата година Боряна Димитрова. Тя беше изключението и по друг показател – за разлика от останалите си колеги от съдийската квота не беше от София. Сега единственият съдия от столицата е Даниела Александрова, а останалите са от Пловдив, Варна, Велико Търново, Хасково и Ямбол.
Основна разлика между новоизбраните и членовете на действащия съвет е, че сега съдиите гласуваха само за т. нар. административни ръководители. В настоящия съвет няма такива – изключение беше отново Боряна Димитрова, която преди избора си беше председател на ОС-Бургас, както и Стефан Гроздев, който преди да влезе във ВСС дълги години беше зам.-председател на Софийския апелативен съд, а после и негов и.ф. ръководител.
Ето колко гласа получи всеки от 15-имата кандидати при финалния вот на съдиите:
Антоанета Аргирова (АССГ) – 244
Атанас Атанасов (СГС) – 434
Васил Петков (председател на ОС-Ямбол) – 645
Владимир Вълков (СГС) – 367
Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) – 591
Дора Михайлова (зам.-шеф на ОС-София) – 343
Иван Калибацев (председател на РС-Пловдив) – 201
Йордан Дамаскинов (ОС-Русе) – 404
Красимир Лесенски (РС-Пазарджик) – 335
Любомир Нинов (РС-Варна) – 112
Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна) – 721
Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково) – 676
Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново) – 552
Татяна Жилова (АССГ) – 249
Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив) – 699
След вота на съдиите остава прокурорите да изберат четиримата си представители във ВСС, което трябва да стане на 9 или 10 юли. С това съставът на квотата на съдебната власт ще е попълнен, тъй като още преди две седмици следователите избраха за член на съвета Петко Петков.
Мандатът на действащия ВСС изтича на 3 октомври 2022 г., но дали тогава ще встъпи нов състав е под въпрос. Причината за това е, че не е известно колко ще продължи животът на Народното събрание, което трябва да избере останалите 11 членове на съвета, а то дори не е открило процедура.
Затова има идея с промяна в Закона за съдебната власт да се регламентира, че новият състав на ВСС се счита за конституиран с избора на съдебната квота. Осъществяването ѝ обаче също изисква намесата на законодателя.
Както е известно, очаква се и произнасяне на Конституционния съд, което също ще е от значение и ще даде отговор дали е допустимо членовете на стария ВСС да останат на поста си, въпреки че мандатът им е изтекъл, ако НС не избере своите представили в новия. Решението не се отнася директно за ВСС, а за Инспектората към него, но съжденията на КС за това дали в подобна ситуация нуждата от непрекъснато функциониране на конституционно установените органи взема превес над мандатността, ще са относими към ситуацията със съвета.
Източник: news.lex.bg