Съперницата на Калас от Церово, която издъхна в старчески дом в Милано след десетилетия на триумф в Скалата и на Арената: Елена Николай
Когато на 24 януари преди 119 години в село Церово край Панагюрище се ражда Стоянка Савова Николова, едва ли някой може да си представи, че тя ще стане мецосопран №1 в света, съперница на самата Мария Калас. Особено, след като баща й умира, когато тя е само на 3, а майка й емигрира в САЩ. С брат й Никола са отгледани от баба и дядо. Те я пращат в Американския колеж в Симеоново.
А тя решава да се насочи към операта и се записва при известния педагог Иван Вулпе. На изпитите за Консерваторията обаче я скъсват. С двойка като „безнадеждно немузикална”.
Тя се спасява при майка си в САЩ, в щата Охайо, където учи и работи. Оттам се мести в Италия, в Генуа, а от 1929 г. постъпва в миланската консерватория Верди при Винченцо Пинторино. Понеже е изключително бедна, буквално бездомна, той я взема да живее при него. И става член на семейството, даже се омъжва за внука му Андреа.
Завършва образованието си в столицата на операта с отличие, но това не я отвежда направо в Скалата. Дебютира с артистичното име Елена Николай, което я прави световноизвестна с времето, като Азучена от Трубадур в малкия театър в Сало. Триумфира под диригентството на самия автор Рихард Щраус в Кавалерът на розата в престижния неаполитански Сан Карло. Трябват й четири години, за да стигне до миланската Скала, където попада през 1938 г., за да я напусне чак през 1963 г. През 1943 г. се прибира за малко в България, подплашена от бомбардировките в Милано, но скоро и в София започват масираните терористични англо-американски нападения и тя се връща в Италия.
През дългите години на най-великите сцени – Скалата, Арена ди Верона, Сан Карло пее с най-големите в оперното изкуство – от нашите Борис Христов и Николай Гяуров до световните легенди Рената Тебалди, Марио дел Монако и дори Мария Калас.
Прочутата темперментна американска гъркиня я чувства за голяма съперница и намира начин да я изгони от Скалата чрез провокация. По време на премиерата на Ирис от Маскани в големия антракт между първо и второ действие, във фоайето на Ла Скала, Елена Николай, разговаря със свои приятели. Тогава се появява Абиати, приятел на Калас, която иначе си партнира на сцената с нашата Елена Николай. Абиати се включва в разговора и започва да обижда България и българската певица. Елена Николай не може да търпи неговото поведение и му удря шамар. Българката е отстранена от операта за две години.
Връщат я в Скалата за Електра, отново на носещия й късмет Рихард Щраус – с него й потръгва, с него се завръща след прогонването. Тя триумфира отново и се възцарява пак на върха на оперния свят.
След тежката загуба на майка си и съпруга си през 1963 г., пък и вече на възраст, Елена Николай напуска Милано и се мести в Рим, където започва снима няколко филма в Чинечита. Може би най-значимата й роля е във филма Бум на класика Виторио Де Сика, в който си партнира с актьора Алберто Сорди, като нейна е основната поддържаща роля, както всеки може да провери.
Стоянка Николова - Елена Николай умира на 23 октомври 1993 г. в Милано. Тя завършва живота си в известния дом за стари артисти Верди, където карат последните си години много легенди на изкуството, отсанали по някаква причина без семейство и/или доходи.