Съветският Пришълец – тайните на руския хорър „Спутник“, които малцина знаят
Действието на руския научнофантастичен хорър „Спутник“ (2020) се развива през 1983 г., когато оцелелият космонавт е поставен под строга охрана в секретен военен институт. Млада неврофизиоложка е повикана да изследва необяснимото му състояние, но скоро открива ужасяваща тайна – в тялото на мъжа живее извънземно същество, което го напуска нощем.
„Пришелецът от нашия филм представлява заплаха за човечеството само дотолкова, доколкото дивото животно представлява заплаха за нас. Това е хищник, същество от друга планета, водено от инстинкти...Струва ми се, че именно човекът постоянно се занимава със самоунищожение и представлява най-голямата заплаха за самия себе си", твърди режисьорът Егор Абраменко.
Той съчетава атмосферата на Студената война, тайните съветски експерименти и космическия ужас, напомнящ за култовия „Пришълецът“ на Ридли Скот. А историята около създаването му крие не по-малко любопитни подробности.
Малцина знаят, че първоначалната идея на режисьора Егор Абраменко била да създаде руска версия на култовия „Пришълецът“ на Ридли Скот. Първият сценарий представлявал класически хорър за оцеляване, в който хората се изправят срещу извънземно същество в затворено пространство. Постепенно обаче историята се превърнала в психологически трилър, в който чудовището не е просто външна заплаха, а живее вътре в човека.
Любопитното е, че действието първоначално трябвало да се развива през 1970 г., а не през 1983 г. Главният герой бил космонавт, който се завръща на Земята със загуба на паметта. Впоследствие сценаристите добавили образа на неврофизиоложката Татяна Климова, изиграна от Оксана Акиншина. Именно тя се превръща в своеобразния съветски аналог на Елън Рипли от „Пришълецът“.
Още по-интересно е, че в една от ранните версии на сценария зрителите изобщо не трябвало да разбират за съществуването на извънземното до самия финал. Лекарката пристигала във военната база, за да лекува космонавта от амнезия, а едва в кулминацията се разкривало, че в тялото му живее опасен организъм. Създателите обаче се отказали от тази идея и решили да покажат съществото значително по-рано.
„Спутник“ има и любопитен предшественик – късометражния филм „Пассажир“ на Абраменко, представен през 2017 г. Именно този проект помогнал на режисьора да привлече вниманието на продуценти и да развие идеята в пълнометражна продукция.
Една от най-необичайните подробности е свързана със снимачната площадка. Голяма част от филма е заснета в истинския Институт по биоорганична химия към Руската академия на науките в Москва. Сградата е запазила автентични интериори от съветската епоха, включително мебели, облицовки и помещения, които допринасят за потискащата атмосфера на секретната военна лаборатория.
Въпреки стремежа към историческа достоверност, не всичко във филма отговаря на реалността. Например униформите на специалните части, охраняващи института, са създадени специално за продукцията. Дизайнерите използвали елементи от действителни съветски военни униформи, но добавили измислена символика.
Сценаристът Олег Маловичко е обяснявал, че историята всъщност е по-близка до психологическия трилър „Злокобен остров“ на Мартин Скорсезе, отколкото до класически филм за извънземни. В центъра на сюжета не стои само борбата с чудовището, а въпросът какво се случва, когато човек вече не може да отдели собствената си същност от чуждото същество, което живее в него.
Така „Спутник“ се превръща в нещо повече от руски отговор на „Пришълецът“ – мрачна история за човешката природа, страха от неизвестното и опасността науката и военните да превърнат едно необяснимо откритие в оръжие.
Филмът не е толкова за чудовището, колкото за човешката природа – къде свършва човекът и започва чудовището и докъде сме готови да стигнем за постигането на целите си.
Мария Пенчева