Сетиха се да видят дали "санирането" ни гори

Месеци, след като 19’ алармира, че няма не само орган, а дори 1 конкретен човек, който да контролира програмата по т.нар. „саниране”, което си е просто топлоизолиране, министърът на регионалното развитие се сети да назначи проверка поне относно горивността на използваните материали. Това става повече от седмица, след като много по-добре саниран от нашите блокове лумна в Лондон и отне живота на десетки хора – неустановен е докрай броят им до момента. Това, което и неспециалистите разбраха, покрай британската трагедия е, че въпросът е риторичен.

19’ постави въпроса за липсата на какъвто и да било контрол върху „санирането” покрай 2 000 000 000 лв., които бяха отпуснати в Бюджет 2017 за правителствената програма. Поводът бяха харчовете за предишните 2 години от изпълнението й, когато цените се оказа двойни и тройни на котировките по същата програма, само че плащана по европейските фондове, където поне контрол има. От досега санираните малко под 300 от 70 000 панелни блока в цялата страна средният разход е около 2 млн. на блок, което са повече пари от нужните за построяването му.

Има шокиращи случаи като два съседни еднакви панелни блока в Благоевград, предадени от строителите навремето с разлика от 2 седмици. Единият сега е „саниран” за два пъти повече пари от другия.

Сметките показват също, че „безплатното” саниране излиза 17 000 лв. на апартамент. Дори, ако се предположи, че спестява 20 или 30% от разходите за отопление, даже при твърде високите сметки в момента, избиването на инвестицията евентуално би се изплатила за повече от половин век. А „санирането” има годност 10 години, което управляващите задължително спестяват на данъкоплатците.

По въпроса с горимостта, министър Нанков, който при Борисов 2 беше пряко отговорен за проблемната програма, коментира: „По закон за високите сгради се изисква да се слага изолационен материал със слаба реакция на огън от клас „А”. Това са негоримите материали като минерална или стъклена вата. Въпреки това обаче се допускат компромиси за клас „Б” и дори за клас „Ц”. При положение, че според официални данни на МРРБ странно как 3 фирми са монополисти на „санирането”, а лидер е дружество на 25-годишно момиче, липсата на контрол, освен върху потоците разпределяни пари към близки предприемачи, е трудно обяснима.