Схемата Лукойл с 1 млрд. неплатени данъци у нас: Свободна Европа

„Енергиен гигант има бизнес с милиарди левове приходи в България. Но не плаща нито една стотинка данък печалба. Това се случва пред очите на държавата. А парите, спечелени в България, отиват в Русия.

„Първенецът на нашата нефтохимия“. С тези думи на комунистическия лидер на България Тодор Живков през 1963 г. започва работа първата петролна рафинерия в страната.

59 години по-късно „първенецът“ продължава да е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Плановата икономика вече е в историята, но компанията все още е най-големият производител на горива в България и има капацитет, който далеч надхвърля вътрешното потребление. Собственик вече не е държавата, а руският петролен гигант „Лукойл“.

Звучи като огромен и успешен бизнес. И той наистина е огромен. Години наред „Лукойл Нефтохим Бургас“ е фирмата с най-високи приходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела приходи от над 80 млрд. лева. Компанията има и господстващо положение на пазара, както установи антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И въпреки това руският гигант "Лукойл" не печели, а губи пари в България. Поне така е на хартия.

Почти всяка година (б.р. 12 от 15) компанията приключва с финансова загуба. За 2020 г. тя е над половин милиард лева. Резултатът е, че така "Лукойл" не плаща нито един лев корпоративен данък, т.е. данък върху печалбата. Обяснението е просто - няма печалба.

Нещо не е наред. Съмненията започнаха да се изказват публично в последните години. Отделни политици започнаха да повдигат въпроса как е възможно една компания, която има огромни продажби и милиардни приходи, години наред да отчита загуби. И така да не плаща нищо на държавата.

В последните месеци финансовият министър и шефът на приходната агенция за първи път заговориха за проблема, който трябва да бъде решен. А проблемът е следният - печалбата на практика се изнася от България към Русия. Според някои политици по този начин в българския бюджет не са влезли поне един милиард лева в последните години.

Тази история не започва от днес. Фактите в нея показват, че дълго време държавните институции не забелязват това, което всички хора забелязват - руската компания доминира на пазара на горива и се радва на затворените очи на всички правителства.

Най-новата история за бургаската рафинерия започва след нейната приватизация. Това се случва по времето на правителството на Иван Костов (ОДС). През 1999 г. Министерският съвет одобрява договора за продажба на 58 на сто от капитала на "Нефтохим" – Бургас. Цената на сделката е 101 млн. долара (б.р. по-малка румънска е взета от ОМВ за 3 млрд. или 30 ПЪТИ повече), а купувачът е "Лукойл Петрол" от едноименната руска група.

"Лукойл" е втората по големина руска компания след "Газпром". Управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави.

Няколко пъти Костов е обяснявал, че само руски фирми са проявили интерес към приватизацията, защото бургаската рафинерия работи по руска технология и преработва петрол, който се внася от Русия. При сделката държавата запазва т.нар. златна акция, която ѝ дава право на решаващ глас при вземане на стратегически решения. Повече от 20 години по-късно се оказва, че тази възможност изобщо не е използвана.

Така през 1999 г. единствената рафинерия в България преминава в ръцете на руския гигант „Лукойл“. По линия на масовата приватизация преди това са пуснати 25% от акциите, а на служителите са предложени други 15 на сто. Впоследствие "Лукойл" успява да консолидира собствеността.

Днес основни акционери в „Лукойл Нефтохим Бургас“ са регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“ с 89,97 % и "Нефтяная Компания Лукойл" с 9,88%, както и още над 7700 физически и юридически лица, притежаващи общо 0,15% от капитала. "Литаско" е дъщерна фирма на "Лукойл", която е неин изключителен търговски представител за международния пазар.

Според доклади на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „Лукойл Нефтохим Бургас“ има господстващо положение в България при вноса, преработката и съхранението на петрол и петролни продукти.