Ще плащаме вместо Цветанов за "лекарите-убийци" от Горна Оряховица

„Едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс!“, заяви на 3 декември 2010 г. тогавашният вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов от парламентарната трибуна. Близо 9 години по-късно един от лекарите, за които той говори тогава, окончателно спечели делото си и ще получи обезщетение, пише в свой материал "Свободна Европа".

Сметката, натрупана от Цветанов ще бъде платена от прокуратурата. През 2010 г. той стигнал до извода за "умишленото умъртвяване", след като е прочел стенограма от записани със специални разузнавателни средства (СРС) разговори между лекари от горнооряховската болница „Св. Иван Рилски“. Случаят бързо доби популярност като „бебето във фризера“ и противно на твърденията и на Цветанов, и на прокуратурата, разследването завърши безславно с постановление за прекратяване „поради липса на престъпление“. А посочените като убийци четирима лекари дори не бяха обвинени.

Сега прокуратурата трябва да плати на единия от тях обезщетение от 40 000 лева, 2000 лева разходи за адвокат, както и лихва, която тече от 8 юни 2014 г. Според "Свободна Европа" само размерът на дължимата от прокуратурата лихва е за над 20 000 лева. Д-р Михаил Милатович окончателно е спечелил делото си по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на 3 юли. Първите две съдебни инстанции приеха, че разследващите са „сринали“ лекарската му кариера, като незаконно са разгласили информация от разследването срещу него, а Върховният касационен съд (ВКС) накрая не допусна за разглеждане жалбата на прокуратурата и така решението влиза в сила.

Д-р Милатович и колегите му Стефан Лазаров и Катя Гецова, както и шефът на АГ отделението в болница „Св. Иван Рилски“ д-р Димитър Сотиров бяха арестувани на 30 ноември 2010 г., като МВР побърза да информира, че са заподозрени за умишлено умъртвяване на живородено бебе, но обявено за мъртво предварително. Четиримата прекараха в ареста 24 часа. Те твърдяха, че на 28 ноември 2010 г. 17-годишна родилка от Лясковец е абортирала по време на 22-ата гестационна седмица. Според тях плодът е бил мъртвороден. Разпространени бяха твърдения на случайно минала покрай новороденото служителка в отделението, която била забелязала, че то все пак се движи. Лекарите казаха, че това са били конвулсии.

Цветанов пък прочете на 3.12.2010 г. стенограми от разговори между лекарите, които според него доказват умишлено убийство, защото били водени часове след "престъплението". Окръжната прокуратура във Велико Търново пък даде извънредна пресконференция, на която бяха прочетени подслушаните разговори.

През май 2013 г. стана ясно, че деветорна съдебно-медицинска експертиза напълно оневинява лекарите. Затова и делото бе прекратено, без те да бъдат привлечени към наказателна отговорност.

Според решението на Софийски градски съд (СГС) от 2014 г. в полза на д-р Милатович, "в резултат от провежданите от прокуратурата медийни кампании – изяви пред медиите, даден нарочен брифинг, разрешения до други органи за разгласяване на информация, фактите относно разследването и участието на ищеца в разследваните събития са достигнали до широк брой получатели, а това е провокирало допълнителна негативна реакция сред хора, които при други обстоятелства не биха узнали за воденото разследване“.

Съдът подчертава, че по този начин кариеата на лекаря е била "срината". На 16 ноември 2018 г. Софийският апелативен съд (САС) потвърждава решението на СГС, като добавя, че „неправомерността на действията на прокурорите се изразява в това, че нарушавайки пезумпцията за невиновност, без да са събрани доказателства, на практика са създали в обществото убеждение, че ищецът е престъпник. Доказателство за противоправност на тези действия е и самото постановление за прекратяване на досъдебното производство“ – поради липса на престъпление“.

И макар че случаят бе експлоатиран политически от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, съдът приема, че отговорността за нанесените на д-р Милатович неимуществени вреди е изцяло на прокуратурата. Тъй като без нейното пълно съдействие, ръководството на МВР не би могло да превърне разследването в медийна кампания.