Сигнал за масова сеч на стари гори край Триград

Днес тръгнах по пътеките край любимия ми Триград с мисълта да си поема въздух. Да чуя реката. Да усетя гората такава, каквато я помня от дете. И вместо това видях погром.

Идвам тук, откакто се помня. Понякога по няколко пъти в годината. За мен Триград не е просто село — това е едно от малкото останали диви и истински места в България. Място с душа. С история. С природа, която кара човек да млъкне от красота.

Но днес гледката беше като след война.

Според местните всеки ден през селото минават камиони с двойни ремаркета, натоварени с огромни трупи от 70–100 годишни дървета. Не клони. Не болни дървета. Гиганти, расли десетилетия, унищожени за минути. Цели склонове около Мандра Триград са осакатени. Планината буквално е разпарчетосвана пред очите на хората.

И това се случва напълно спокойно, с любезното съдействие на ДГС Триград

После всички ще се правят на изненадани.

Ще се чудим защо реките излизат от коритата си.

Защо къщи и улици потъват под вода.

Виждаме го сега във Велико Търново и околностите. Видяхме го преди години и на други места в България, включително и в Триград. Но явно никой не иска да си вземе поука.

Гората не е декор.

Тя е естествената защита на планината.

Тя държи земята жива.

Тя спира свлачища, задържа водата и пази живота.

Но когато алчността стане по-важна от природата, резултатът винаги е един и същ — кал, бедствия, пожари и разруха.

И като бонус след сечта всичко остава захвърлено — клони, суха маса, отпадъци. Цяла планина, подготвена да избухне в пламъци при първата жега.

Най-страшното не е само самата сеч.

Най-страшното е мълчанието.

Мълчанието на институции.

Мълчанието на хора, които гледат как унищожават Родопите и си затварят очите.

Това не е „добив“.

Това е престъпление срещу природата.

Срещу Триград.

Срещу бъдещето.

Сигнал към институциите е подаден!

Източник:

Ехото на Триград-II  ·

Rangel Stoyanov