Слънцето е лек срещу вируса
Маски за лице, коронавирус и грип
Хирургическите маски в момента не достигат както в Китай, така и навсякъде другаде. Преди 100 години те били носени по време на голямата пандемия, в опит да спрат разпространението на грипния вирус. Те могат да предложат известна защита от инфекция, но не запечатват лицето. Следователно те не филтрират дребни частици, пренасяни по въздушен път. През 1918 г. всеки в спешната болница в Бостън, който е в контакт с пациентите е трябвало да носи импровизирана маска за лице. Тя се състояла от 5 слоя марля, привързани към телена рамка, покриваща носа и устата. Рамката била оформена така, че да приляга към лицето на носещия и да не позволява марленият филтър да докосва устата и ноздрите. Маските били сменяни на всеки дава часа;, добре стерилизирани и с нова марля. Те са предшественик на днешните респиратори номер 95, които се използват в нашите болници за да предпазват медицинския персонал от пренасяни по въздуха инфекции.
Временни болници
Персоналът в болницата поддържал висок стандарт на лична хигиена и на хигиената на окръжаващата среда. Без съмнение това е изиграло голяма роля за сравнително ниските нива на инфекции и смъртност, които се споменават в докладите. Скоростта, с която са изградени тяхната болница и другите временно разкрити съоръжения, за да се справят с бума на пневмония у пациентите, е друг фактор. Днес много страни не са подготвени да се справят с тежки грипни пандемии. [13] При поява на такава здравните им системи биха рухнали. Ваксините и антивирусните препарати биха могли да са от полза. Антибиотиците могат да бъдат ефективни при пневмония и други усложнения. Но голяма част от населението на света няма да има достъп до тях. Ако 1918 година се повтори или ако кризата с Ковид-19 се влоши, историята подсказва, че може би е разумно да разполагаме с палатки и предварително подготвени болнични отделения, готови да поемат голям брой тежки случаи. Изобилие от чист въздух и малко слънчева светлина също биха помогнали.
Д-р Ричард Хобдей е независим изследовател, който работи в областта на контрола над инфекциите, общественото здраве и архитектурно проектиране. Той е автор на “Лечебното слънце”.