19min.media

След като доживях чумата, доживях и края на парламентаризма: Георги Марков - Николай

Не е за вярване, че може да има такъв дебат!


 


Моментът е много удобен да сложим край на парламентаризма в България. Аз съм за силна изпълнителна власт по времето на чума, но не може да се посяга на статута на народните представители.


Аз съм единственият депутат, останал от Великото народно събрание, единствен съм бил конституционен съдия и съм длъжен да кажа, че аз няма да се подчиня на това решение. Аз ще си взема 1/3 от заплатата на основата на прякото действие на Конституцията и после ще даря, на когото намеря за добре.


 


Тези, които мислят, че с този популизъм ще се харесат на българския народ, че като няма да получават месечно възнаграждение 2-3 мсеца и с това ще спечелят изборите, дълбоко се лъжат.


 


Ние сме 10-то Народно събрание от началото на Прехода.


Българинът пред 1990 година поиска парламентаризъм. Можеше да поиска царя, можеше да поиска президентска република. 92% от българите поискаха параментарна република и не може 10-ото Народно събрание, щото някой казал нещо, да суспендира парламентаризма в България, посягайки на народния представител. Ние сме парламентарна република и няма кой да ни каже - нито Господ, нито някой партиен лидер, нито папата, нито президента, нито премиера какво да правим. Има Конституция, която има пряко действие. Ако искаме да закрием парлментаризма, да променим Конституцията, да идва президентът, царят, премиерът. Не ми е до парите. А до парламентаризма.


 


Пълно лишаване на депутат от възнаграждение обиковено Народно събрание не може да направи. Който и да му нареди!


 


Статутът на депутатите е важен за утвърждаването на парламентарната демокрация. Той не е партийна субсидия - днес я дяваме, утре я взимаме, после пак я даваме. Не е и маска - днес с маска, утре - без, после пак с маска.


Не мога да повярвам, че на 30-тата година от Прехода някой ще се осмели да посегне на парламентаризма.