Стъкмяват дефицита със задържане на разходи: Доц. Щ. Ножаров

Изказването на финансовия министър от 15 септември 2026 г., че България може да завърши 2026 г. с по-нисък дефицит от планирания (заложен на 5.7%), се основава главно на касовото изпълнение и забавянето на разходите, а не на реално свиване на дефицита на начислена основа ( https://www.economic.bg/…/pravitelstvoto-opitva-da-svie… ):

1. Защо дефицитът на касова основа може да се окаже по-нисък, докато дефицитът на начислена основа (който ЕС контролира) остава висок?

Министърът сам отбеляза, че поради забавения цикъл Бюджет 2026 беше приет чак на 31 юли. Това концентрира капиталовите разходи в последното тримесечие. Физическото време за сключване на договори, изпълнение и реално изплащане на средствата (касов поток) до 31 декември е силно ограничено. Ако министерствата и общините не успеят да извършат плащанията, касовият дефицит изкуствено ще се свие просто поради нереализирани (забавени) разходи, които ще се прехвърлят за 2027 г.

2. Какъв е проблемът с дефицита на начислена основа (ESA 2010)

Начислената основа, която е меродавна за Процедурата по свръхдефицит на България и Евростат, отчита събитията при възникване на ангажимента, а не при реалното плащане. Тъй като Бюджет 2026 вече е поел дългосрочни ангажименти (особено по големи инфраструктурни обекти, отбранителни договори и разходи по ПВУ, чийто краен срок за допустимост беше 31 август 2026 г.), тези пасиви се калкулират към текущата 2026 година. Дори парите да не изхарчат до края на декември, те остават калкулирани по правилата на начислената основа.

Освен това, структурните проблеми в социалната сфера и бюджета на НОИ остават постоянна величина, която методиката за дефицит на начислена основа улавя веднага, независимо от счетоводните маневри в края на годината.

3. Финансирането по ПВУ оказва привидно различен ефект върху двата дефицита (на касова и начислена основа).

Отношението на тези средства към бюджетната рамка може да се дефинира по следния начин:

3.1. Ефектът върху дефицита на касова основа е временна ликвидност

На касова основа (КФП) средствата по ПВУ функционират буквално като приток на "свежи пари". Когато Европейската комисия преведе сериозен транш – както например стана с четвъртото плащане за близо 900 млн. евро в края на юли 2026 г. – тези средства влизат директно в Единната сметка.

• те подобряват фискалния резерв и осигуряват сериозна краткосрочна ликвидност;

• Намаляват нуждата от емитиране на нов вътрешен или външен дълг за покриване на оперативни текущи разходи;

• Временно "маскират" касовия дефицит, тъй като в баланса за месеца или тримесечието постъпва огромен еднократен приход.

По този начин се създава илюзията, че дефицита на касова основа намалява, но това е само илюзия, често използвана медийно.

3.2. Ефектът върху дефицита на начислена основа (ESA 2010) е нулев (тоест фискална неутралност)

Според европейските стандарти (ESA 2010), средствата от европейските фондове и ПВУ са фискално неутрални. Това означава, че в момента, в който държавата извърши разход по проект от ПВУ, тя начислява съответния приход от ЕС, за да го компенсира. Тоест, имат нулев ефект върху дефицита на начислена основа.

Тъй като парите са еднократни и строго целеви, Евростат ги изолира при изчисляването на структурния дефицит. те по никакъв начин не променят хроничния дисбаланс между постоянните данъчни приходи и раздутите социални плащания у нас.

3.3. Парадоксът "ПВУ" в България през 2026 г.

През настоящата 2026 г. бяхме свидетели на обратния куриоз: тъй като държавата забави реформите, но не спря да плаща аванси и да финансира започнати проекти по ПВУ с национални средства (надявайки се да ги възстанови по-късно), през август касовият дефицит рязко набъбна до 2.4% от БВП (близо 3 млрд. евро).

Когато ЕК възстанови част от сумите (както стана с одобрените милиарди около края на програмата през август/септември 2026 г.), касовият дефицит ПРИВИДНО рязко ще се свие в края на годината.

Но това е просто счетоводно "наваксване" на касов поток, а не реална консолидация базирана на структурни мерки.

Пример за всичко това е нарушаването на целта за растеж на нетните първични разходи за 2026 и продължаващото скоростно нарастване на държавния дълг, което показва, че реални структурни мерки за намаляване на дефицита няма.

Задължението за национална публичност:

Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 473/2013 (цитат):

„2.Проектобюджетът на сектор „Централно държавно управление“ за следващата година и основните параметри в проектобюджетите на всички други подсектори на държавното управление се публикуват всяка година не по-късно от 15 октомври.“

Разбира се, за представителите на ЕК всичко това е прозрачно... Концепцията за съвременния държавен бюджет е измислена и развита за първи път във Великобритания в началото на XVIII век, а не в България за да смятаме, че сме най-добри в бюджетната наука... Доц. Щерьо Ножаров